Сплавта на закона

— Надявах се, че е изпуснал шапката. Хората губят разни неща, като ги гръмнат.

Уаксилий въздъхна.

— Боя се, че този я е отнесъл.

Уейн започна да ругае.

— Уейн — обади се Мараси. — Това е само една шапка.

— Само една шапка? — повтори втрещено Уейн.

— Уейн е малко привързан към нея — обясни Уаксилий. — Смята, че му носи късмет.

— Наистина ми носи. Не съм умирал, откакто я нося.

Мараси се намръщи озадачено.

— Дори не знам какво да отговоря на това.

— Това е типична реакция за Уейн — обясни Уаксилий. — Между другото, исках да ти благодаря за своевременната реакция. Имаш ли нещо против да споделиш къде си се научила да стреляш?

Мараси се изчерви.

— В дамския клуб по стрелба на университета. Доста по-добри сме от другите клубове в града. — Тя смръщи вежди. — Питам се дали някой от тези двамата, по които стрелях, ще прескочи трапа?

— Едва ли. — Уейн поклати глава. — Направо ги закова. Мозъкът на този, който беше по-близо до мен, още се стича по вратата!

— О, майчице! — Мараси пребледня. — Не мислех, че…

— Така става, когато стреляш по някого — успокои я Уейн. — Хората падат и умират. Освен ако не пропуснеш. Какво всъщност стана с негодника, който ми отмъкна шапката?

— Уцелих го в ръката — отвърна Уаксилий. — Трябваше да е достатъчно, но не беше. Този тип има колоска кръв. Може и да е Пютриумен юмрук.

Уейн най-сетне се умълча. Вероятно си мислеше същото, което и Уаксилий — че банда като тази, добре въоръжена и екипирана, несъмнено разполага с неколцина ферохимици и аломанти в редиците си.

— Мараси — каза Уаксилий, сетил се изведнъж за нещо. — Стерис аломантка ли е?

— Какво? Не. Изобщо.

— Сигурна ли си? — попита Уаксилий. — Може да го е прикривала.

— Тя не е аломантка — заяви Мараси. — Нито ферохимичка. Сигурна съм.

— Уф, още една теория на боклука — подхвърли Уейн.

— Трябва да помисля — заяви Уаксилий и запотропва с нокът по масата. — Твърде много неща относно тези Изчезвачи не се връзват. — Поклати глава. — Но сега е време да ти пожелая лека нощ. Уморен съм и ако ми позволиш да отбележа, ти също.

— Да, разбира се — отвърна Мараси.

Тръгнаха към изхода. Констаблите не ги спряха, макар че някои изгледаха Уаксилий враждебно. На лицата на други обаче се четеше благоговение.

И тази нощ, както предишните четири, беше без мъгли. Уаксилий и Уейн изпратиха Мараси до каретата. Лорд Хармс седеше вътре, втренчил поглед напред.

Мараси улови Уаксилий за ръка и каза тихо:

— Наистина трябваше първо да спасите Стерис.

— Ти беше по-близо — обясни той. — Логиката диктуваше първо да спася теб.

— Както и да е — промърмори тя. — Все пак ви благодаря. Аз… благодаря ви. — Поколеба се дали да не добави още нещо, сетне неочаквано пристъпи към него и го целуна по бузата. Преди Уаксилий да успее да реагира, се обърна и скочи в каретата.

Уейн застана до него, докато каретата се отдалечаваше, придружена от тропот на копита.