Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Разбирам вашата сдържаност — каза той най-накрая. — Но трябва да призная, че очаквах от вас най-малкото някакво послание отвън.
— Не нося никакво послание. Аз съм офицер от разузнаването и съм инструктиран да не разисквам безполезни за хората въпроси, независимо от ранга, заеман от конкретния човек.
— Мисля, че мога да определя по-добре от вас имам ли нужда да зная това, за което питам.
Холис не му отговори направо.
— Генерале, упоиха ме с наркотици и Буров ме разпита, но поне досега не съм издал повече от абсолютно необходимото, което да позволи на Буров да ме оцени като потенциален предател. Затова съм тук, а не в килията. Каквото и да знам, то надали ще ви донесе някаква полза.
— Полковник, можете ли поне да ни кажете дали нашето правителство знае, че сме тук? — попита Пул.
— Не, не мога. — Холис погледна към Остин. — Искам да ми кажете как Додсън се е измъкнал оттук.
— Знаят го само шепа хора — отговори Остин. — Ако използвам собствените ви аргументи, вие не се нуждаете от тази информация.
— Ако хванат Джак Додсън — добави Пул, — те ще го измъчват така, както измъчваха капитан Ромеро, и ще го принудят да разкрие имената на мъжете от комитета по бягствата. Тогава те ще започнат да измъчват и тях, за да разберат дали няма и други. Двама от тези мъже сме аз и генерал Остин. Така че, ако ви кажем как Додсън е избягал, ще съществува рискът под влияние на изтезанията да признаем на КГБ, че вие също знаете тайната. Тогава може да измъчват и убият и вас, и госпожица Роудс. Позволяват ни много неща, но няма да толерират опити за бягство. Така че, ако продължите да настоявате да узнаете как Джак Додсън се е измъкнал оттук, трябва да сте наясно, че може да попаднете и в кървавата баня, която ще последва евентуалното му залавяне.
Холис погледна към Лиза и тя му кимна.
— Добре — проговори Остин. — С катапулт — и той започна да обяснява. — Ние сами си сечем дървата за огнищата. Проектирахме си катапулт, изрязахме частите му и ги разпръснахме из гората. Един ден преди няколко седмици, преди да почнат студовете, сглобихме катапулта, увихме майор Додсън в дебели одеяла и го изпратихме над оградата от бодлива тел. — Генерал Остин добави още малко подробности. — Имахме намерение да изпратим още трима души на кратки интервали, след това да нарежем катапулта и да го изгорим в огнищата. Но поради лош късмет точно тогава по браздата между двете телени огради мина моторизиран патрул, освети ни и видяха катапулта.
Изоставихме останалата част от плана ни за бягства и се прибрахме незабелязано по къщите си. Вдигнаха тревога, така че Джак Додсън не получи особено големи шансове.
— Остин погледна към Холис и Лиза. — Е, както виждате, вече знаете как е избягал Додсън. Исках да изпитам смелостта ви.
— Не се нуждаем от проверки, генерале.
— Но аз не съм сигурен в това. Дори не знам какво ви е довело, вас двамата, тук.
— Случайността и съдбата ни доведоха тук, генерале.
— Ние възприемаме вашето присъствие като благоприятен знак — кимна Остин. Той се наведе към Холис в люлеещия се стол. — Ще ви кажа нещо, полковник. Много искаме да се приберем у дома, но мисля, че всички сме готови да пожертваме живота си, ако можем да помогнем на един човек да се измъкне от тук и да разкаже за нас на света. Ако искате да бъдете този човек, ако имате някакъв изготвен отвън план, трябва само да ни кажете. Готови сме на всичко.
Холис кимна в знак на признателност.
— Това е много смело решение — каза Лиза. Тя погледна към Холис. — Сам?
Холис не отговори.
— А самият катапулт, полковник — продължи Пул, — се намира зад щаба, където го държат под стража 24 часа в денонощието. Никой не ни е казал защо, но тъй като вече сме се научили да разгадаваме руския начин на мислене, ние знаем. А вие знаете ли защо? Вие, госпожице Роудс?
Отговор не последва и Пул продължи:
— Ако заловят Додсън, той ще е първият, но този път без предпазната обвивка от одеяла. Ако не го намерят и не успеят да разберат кои са членовете на комитета по бягствата, просто ще изберат десетина души наслуки. Така че дори да ни смятате за достойни за презрение предатели, не бива да мислите, че сме се превърнали в послушни играчки в ръцете на руснаците. Защото наистина сме извършили нещо, за което сме готови да умрем.
— Аз не ви осъждам — каза Холис на Пул. — Просто ви напомням, че всички сте нарушили кодекса за поведение на военнопленниците, като сте започнали да сътрудничите на врага. Да, аз също го направих до известна степен. И след като всички приемаме този факт, можем да пристъпим към следващото ни задължение според член на кодекса, който ни повелява да се опитаме да избягаме. Защото не мисля, че бройката, която сте постигнали — двама души за две десетилетия, — е много впечатляваща.