Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Холис и Лиза се спогледаха.
— Учебната програма тук е твърде широкообхватна — продължи Пул. — Но като оставим настрана езика и социалните навици, не може да се навлезе в дълбочината на проблемите, трудно е да се въведат познанията и жизненият опит на един 25-годишен американец в главата на руснак на същата възраст за краткия период от тринадесет — четиринадесет месеца. Това е средната продължителност на престоя им тук. Разбира се, те пристигат с добър английски и някакви познания за Америка. Всички са завършили разузнаваческата школа на съветските военновъздушни сили близо до Москва и Института за Америка и Канада.
Холис кимна. Като офицер от разузнаването можеше да оцени добре изготвената програма. И докато американските разузнавателни служби бяха пренасочили основното си внимание от хората към сателитите, статистическите анализи и други пасивни методи за събиране на информация, съветската страна продължаваше да разчита главно на човешкия фактор. „Това е твърде иронично, помисли си Холис, като се има предвид мястото на индивида в ценностните системи на двете общества.“ Холис винаги бе вярвал, че съветският подход, който поставяше на първо място човека, разузнавача, бе по-правилният. Алеви също вярваше в събирането на разузнаваческа информация чрез шпионска мрежа от хора. Холис подозираше, че това бе и една от причините те с Лиза да се намират в Школата за магии.
Лиза надникна през прозорците на бръснарницата и на козметичния център и попита Пул:
— А жените от лагера наистина ли идват да си правят тук косите?
— О, да. Фризьорите и в двата салона са от ГУЛАГ. Всички служители тук са дошли от ГУЛАГ, повечето са жени, които вече са женени или поддържат връзки с американските инструктори. Тук живеем в един странен малък свят. Както виждате, обстановката е като в крайните градски квартали. Предполагам, че е така, защото повечето от нас са от крайните квартали.
— Но няма нито коли, нито градски транспорт — каза Холис.
— Не. Нито пък туристическа компания. — За момент Пул сякаш се замисли за нещо, после продължи. — Населението на несъществуващия град леко надхвърля хиляда души. При последното преброяване бе установено, че има двеста осемдесет и двама бивши американски пилоти и приблизително същия брой руски жени, плюс децата ни. Освен това тук са и шестте отвлечени американки — вече седем, има и известно количество руски обслужващ персонал и медицински лица, също от ГУЛАГ. След това идват курсантите, разбира се — те са около триста във всеки един момент. Има и около петдесет руснаци — наставници, както ги наричат. Всъщност това са офицери — наблюдатели — по един на всеки шест курсанти. Следват офицерите от разузнавателната служба на КГБ, които могат да говорят и разбират английски. След това поделението за охрана на КГБ, около шестстотин души, които живеят предимно в собствения си лагер и патрулират по периметъра. Всъщност ние не ги смятаме за част от населението на лагера. Никога не ни се налага да си имаме работа с тях, а на тях им е забранено да се опитват да влязат във връзка с нас.
Пул замълча за момент и после си пое дълбоко дъх.
— Ето това е. Хиляда души, които живеят на тази нещастна квадратна миля, като по цял ден се преструват. Преструват се до момента, в който преструвката заприлича на действителност, а действителността, за която четем и която гледаме на видеокасетите, заприлича на репортаж от някоя измислена планета. Да ви кажа, понякога си мисля, че съм луд за освидетелстване, а понякога си мисля, че руснаците са ненормални. — Той погледна Холис, после Лиза. — Вие сте пристигнали току-що. Какво мислите?
— Ще се въздържа от оценка, въпреки че смятам, че няма значение дали всички сте полудели или не. За мен проблемът с това място е, че то работи.
— Да, така е — кимна капитан Пул. — Тук сме обучили хиляди малки чудовища. Дано Господ да ни прости.
Прекосиха отново паркинга, върнаха се на главния път и продължиха по-нататък.
— Може ли да ви попитам нещо, капитане? — каза Лиза. — Имали ли сте някога чувството, че нашият начин на живот… съблазнява тези курсанти?
Пул се приближи още повече към тях и тихо отговори:
— Да. Но мисля, че това е само повърхностно. Така както един американец би могъл да бъде съблазнен от Таити или Париж. Те не искат всичко това за тяхната страна. Или може би някои от тях го искат, но само при спазване на техните условия.
— Руснаците все още отъждествяват материалното благополучие и добрия живот с духовната поквара — кимна Лиза.
— Вие наистина познавате руснаците — изгледа я Пул, докато вървяха. — Те са просто обсебени от тази мисъл. Нямат Бог, но се тревожат за духовния си живот, живеят в бедност, което се предполага да е добре за руските им души. Въпреки това се стремят да откраднат всичко, което им попадне под ръка, и питат за още. А малкото, които се добират до богатство, бързо се отдават на хедонизъм и затъват в него, защото нямат водеща светлина, ако разбирате какво имам предвид.