Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Не мога да отговоря на тези въпроси — каза Холис и добави: — Но имате личната ми дума, че ще направя всичко възможно, за да ви заведа у дома. Лека нощ, генерале. Капитане. — Холис взе фенера и излезе.
Намери Лиза отвън и видя, че е плакала. Хвана я под ръка и тръгнаха надолу по тъмната, застлана с трупи пътека. Стигнаха до главния път и завиха надясно, обратно към къщата си.
— Беше жесток — каза тя, след като се овладя.
— Знам.
— Но защо… Как можеш да бъдеш толкова суров към хора, които са страдали толкова много?
— Не одобрявам онова, което са направили.
— Не те разбирам, не разбирам принципите ти, нито…
— Не е и необходимо. Това е моят свят, не твоят.
— По дяволите! Твоят свят ме забърка във всичко това!
— Не. КГБ те въвлече в това. Има много злини, които трябва да бъдат поправени тук, Лиза — добави той. — Аз не съм съдия и не мога да издавам присъди, но по дяволите, аз съм свидетел. Разбирам какво виждам и знам, че не съм един от тези престъпници. Моля те да го запомниш.
Тя го погледна и осъзна, че е много разстроен от тази среща.
— Видя се на тяхно място, нали? — попита тя. — Някога те са били твои другари. Не им се сърдиш и не ги презираш. Съжаляваш ги и чувството ти е толкова силно, че не можеш да го овладееш. Така ли е?
— Да, така е — кимна той. Прегърна я през раменете. — Не мога да им дам надежда, Лиза. Това ще е много по-жестоко от всичко друго, което мога да им кажа. Те го разбират.
Тя се притисна по-плътно до него.
— Ърни Симс е мъртъв и погребан, Сам. Сега трябва да намериш мир и спокойствие.
35.
Утрото на празника на Вси светии обещаваше денят да бъде студен и мразовит. Холис стана от леглото и отиде в банята — панелна кутийка, използвана обикновено при строежа на блокове, — която бе прикачена към къщата им на стената до спалнята. Водата от чешмата беше хладка и той предположи, че газовият бойлер отново се е развалил.
Лиза стана и си сложи дебело подплатен пеньоар върху нощницата. Влезе в дневната и разпали огъня, след това отиде в малката кухня и приготви кафе в електрическата кафеварка.
Холис се избръсна, взе си душ и обу един от четирите анцуга, които му бяха дали. Присъедини се към Лиза в кухнята и те отнесоха чашите си с кафе в дневната, където седнаха пред огъня.
— Утре е твой ред да приготвяш огъня и кафето — каза Лиза.
— Знам.
— Добре ли спа?
— Предполагам, че да.
— Притеснява ли те, че спим заедно, без да правим секс? — попита тя.
— Не, но краката ти са студени.
— Не можем ли да си намерим печка с дърва?
— Не мисля да оставаме тук дълго.
— Това е добре.
— Мисля си — каза тя, — че колкото и примитивно да е това жилище, то е като палат в сравнение със селската изба. Имаме си електрическа кафеварка, тостер, котлон, хладилник, водопровод в къщата, топла вода…
— Хладка вода.
— Пак ли?
— По-късно ще видя какво му е станало.
— Хубаво е да има мъж в къщата.
— За да поправя всичко.
— Съжалявам за секса.
— Аз също. Но за да бъда напълно откровен, трябва да призная, че и на мен не ми се иска твърде много. Мисля, че това място потиска либидото ми.
— Сериозно ли говориш? — загрижено го погледна Лиза.
— Да. Просто вече не чувствам желание.
— Сигурен ли си? — тя остави чашата си на ниската масичка.
— Напълно сигурен.
— Не… не можем да допуснем да ни причинят и това — каза тя, след като се замисли за момент.
— Няма нищо.
— Не, има. — Лиза сложи ръка на рамото му. — Защо… защо не се върнем в леглото?
— Не мисля, че ще мога да го направя много добре.
— Ще бъде чудесно, Сам.
— Ами… добре. — Той стана и двамата се върнаха в спалнята. Холис погледна към иконата, която сега висеше над двойното легло. — Това място подходящо ли е за религиозни изображения? — попита той.
— О, да. Руснаците ги слагат навсякъде. Както католиците слагат разпятия над леглата си.
— Щом казваш. — Той погледна към леглото и двамата застанаха неловко до него, сякаш щеше да им е за първи път. Лиза се освободи от халата си, след това застана пред електрическата печка, свали нощницата си през главата и я пусна в краката си пред печката. Стоеше гола, а яркото оранжево сияние от реотаните се отразяваше върху бялата й кожа.
Холис свали анцуга си и те се прегърнаха. Той я целуна по устните, после по гърдите, след това клекна и прокара езика си по корема й, по космите на венериния й хълм и докосна с него срамните й устни.
— О… Господи… — Тя коленичи пред него и те започнаха да се галят на топлината на електрическата печка. — Този приятел е голям и твърд като камък. Съвсем си си добре.