Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Тя си спомни как дни наред беше чела всички части на Хрониките на Придейн, свита на кълбо до прозореца на Люк, докато слънцето потъваше във водите на Ийст Ривър.
— Мисля, че е излязъл само за малко — каза Саймън, който стоеше на вратата на малкия кухненски бокс на Люк. — Кафе машината не е изключена, а в каната има кафе и е още горещо.
Клеъри надникна през вратата на кухнята. Мивката беше пълна с чинии. Връхните дрехи на Люк чинно висяха на закачалки в дрешника. Тя се спусна надолу по коридора и отвори вратата на малката му спалня. Стаята си беше все същата — неоправеното легло със сива кувертюра и сплескани възглавници, по бюрото — пръснати дребни пари. Тя се извърна. Част от нея беше сигурна, абсолютно убедена, че когато влязат тук, всичко ще бъде с главата надолу, ще намерят Люк вързан, наранен или по-лошо. Сега не знаеше какво да мисли.
Вцепенена, тя прекоси антрето до малката гостна, където толкова често беше отсядала, когато майка й бе по работа извън града. Двамата с Люк бяха стояли до късно да гледат стари филми на ужасите на трепкащия черно-бял телевизор. Тя дори си имаше раница, пълна с неща от първа необходимост, която държеше тук, за да не се налага да я влачи всеки път до вкъщи и обратно.
Тя коленичи и я измъкна изпод леглото за масленозелената презрамка. Беше покрита цялата със значки, повечето от които й бе дал Саймън. Геймърите го правят по-добре. Момиче Отаку. Още не съм крал. В нея имаше някои сгънати дрехи, резервно бельо, четка за коса и дори шампоан. Слава Богу, помисли си тя, и затвори с крак вратата на спалнята. Бързо се преоблече, свали твърде големите, а сега и зеленясали от тревата и запотени дрехи на Изабел и си облече своите пясъчни рипсени панталони и синята риза без ръкави с нарисувани китайски йероглифи отпред. Пъхна дрехите на Изабел в раницата, издърпа връзките й и излезе от спалнята, а раницата подскачаше на гърба й. Хубаво беше отново да си има нещо свое.
Клеъри намери Джейс в пълния с книги кабинет на Люк Да разучава една зелена пътна чанта, която лежеше с отворен цип върху масата. Както бе казал Саймън, беше пълна с оръжие — ножове в ножници, навит камшик и нещо, което приличаше на остър като бръснач метален диск.
— Това е чакрам — каза Джейс, като леко го докосна. — Оръжие на сикхите. Завърташ го около показалеца си, преди да го хвърлиш. Те са редки и трудно се използват. Странно е, че Люк има такова — добави той, като вдигна поглед към Клеъри, която влизаше в стаята. — Навремето Ходж е използвал такива, чакрам е било неговото оръжие. Или поне той така казва.
— Люк колекционира какво ли не, произведения на изкуството, нали се сещаш — каза Клеъри, като гледаше рафта зад бюрото, на който бяха подредени бронзови индийски и руски идоли, включително любимите й: статуетка на Кали, индийската богиня на разрушението, размахала заплашително меч и със строго изражение, танцува с отметната назад глава и присвити очи. Отстрани на бюрото имаше старинен китайски параван, издълбан от ярко палисандрово дърво. — Красиви неща.
Джейс внимателно постави настрани чакрама. От незакопчания край на пътната чанта на Люк се беше изсипала купчина дрехи, които сякаш се бе сетил да пъхне в последния момент.
— Предполагам, че това е твое.
Той измъкна един правоъгълен предмет, скрит сред дрехите: снимка в дървена рамка с дълга вертикална пукнатина на стъклото. Пукнатината образуваше тънки линии, минаващи върху усмихнатите лица на Клеъри, Люк и майка й.
— Това наистина е мое — каза Клеъри, като дръпна снимката от ръцете му.
— Счупена е — забеляза Джейс.
— Знам. Аз го направих, аз я счупих. Когато я хвърлих по Ненаситния. — Тя погледна към него и видя изписано на лицето му разбиране. — Това означава, че Люк се е върнал в апартамента след нападението. Може би дори днес…
— Може би той последен е минал през портала — каза Джейс. — Ето защо се озовахме тук. Ти не си мислила за нищо, така че сме се пренесли на последното място, докъдето е пътувано.
— Нямаше да е зле Доротея да ни беше казала за това — рече гневно Клеъри.
— Той сигурно й е платил, за да мълчи. Или това, или защото на него му е имала повече доверие, отколкото на нас. Което значи, че той може би не е…
— Хора! — Саймън се втурна панически в кабинета. — Някой идва.
Клеъри изпусна снимката.
— Да не е Люк?