Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Люк наистина ли ти каза това?
— Не, той каза само, че ти и майка ти сте отишли да видите болен роднина и че вероятно мобилният ти няма обхват в провинцията. Не че му повярвах. Когато ме изрита от предната врата, аз заобиколих къщата и погледнах през задния прозорец. Видях го да стяга зелената си пътна чанта, сякаш ще ходи някъде за уикенда. Тогава реших да се навъртам тук и да наглеждам нещата.
— Защо? Защото си е стегнал чантата ли?
— Защото я напълни с оръжие — каза Саймън, като попиваше кръвта от бузата си с ръкава на ризата. — Ножове, две ками, дори и меч. Смешното в цялата работа е, че тези оръжия сякаш блестяха. — Той премести поглед от Клеъри към Джейс и обратно. Гласът му режеше така остро, сякаш бе един от ножовете на Люк. — Ей, сега да не вземеш да ми кажеш, че съм си въобразил?
— Не — каза Клеъри. — Няма да ти кажа това. — Тя се втренчи в Джейс. Последните лъчи на залеза правеха очите му да блестят като златни. Тя рече: — Ще му кажа истината.
— Знам.
— Няма ли да ме спреш?
Той сведе поглед към стилито в ръката си.
— Аз съм обвързан с клетва към Завета — каза той. — Но ти не си.
Тя се обърна отново към Саймън и пое дълбоко въздух.
— Добре — рече тя. — Има нещо, което трябва да знаеш.
Слънцето вече се беше скрило зад хоризонта и верандата бе потънала в мрак, когато Клеъри свърши разказа си. Саймън бе изслушал дългата история с почти безизразно лице, като само леко трепна в онази част, в която се описваше момента с Ненаситния. Тя гледаше да не навлиза в подробности, защото не искаше да преживее отново онази нощ. Когато спря да говори, прочисти сухото си гърло и внезапно усети изгаряща я жажда.
— Това е — каза тя. — Въпроси?
Саймън вдигна ръка.
— О, имам въпроси. Няколко.
Клеъри притаи дъх.
— Добре, давай.
Той посочи към Джейс.
— Значи, той е… как нарече хората като него?
— Той е ловец на сенки — каза Клеъри.
— Ловец на демони — добави Джейс с обичайната си нетърпеливост. — Убивам демони. Не е чак толкова сложно.
Саймън отново погледна към Клеъри.
— Наистина ли? — Той присви очи, сякаш очакваше тя да му каже, че нищо от това не е вярно и че всъщност Джейс е опасен избягал луд, на когото тя е решила да помогне от хуманни съображения.
— Наистина.
Саймън доби съсредоточено изражение.
— Значи, има и вампири, така ли? Върколаци, магьосници и всякакви подобни същества?
Клеъри прехапа долната си устна.
— Така чух.
— И ти ги убиваш, така ли? — Сега Саймън отправи въпроса си директно към Джейс, който бе прибрал стилито в колана си и оглеждаше безупречните си нокти.
— Само когато са непослушни.
Известно време Саймън седеше и гледаше втренчено в краката си. Клеъри започна да се чуди дали постъпи добре, като го натовари с такъв вид информация. Той бе по-прагматичен от всеки, когото Клеъри познаваше. Може би не желаеше да вниква в неща, за които нямаше разумно обяснение. Тя се наведе разтревожено напред, но в този момент Саймън вдигна глава.
— Това е суперяко — каза той.
Джейс бе не по-малко шокиран от Клеъри.
— Суперяко?
Саймън кимна така въодушевено, че тъмните му къдрици подскочиха на челото.
— Ами, да. Това е точно като „Тъмници и дракони“, само че истинско.
Джейс гледаше към Саймън, сякаш последният беше странен вид насекомо.
— Като кое?
— Една компютърна игра — обясни Клеъри. Чувстваше се някак неловко. — Хората се правят на магьосници и елфи и убиват чудовища и разни такива.
Джейс гледаше втрещено.
Саймън се усмихна.
— Никога ли не си чувал за „Тъмници и дракони“?
— Чувал съм за тъмници — каза Джейс. — Също и за дракони. Въпреки че отдавна са измрели.
Саймън доби разочаровано изражение.
— Никога ли не си убивал дракон?
— Предполагам и че не е срещал знойна елфка над метър и осемдесет по кожени бикини — каза ядосано Клеъри. — Стига, Саймън.
— Истинските елфи са високи около двайсет сантиметра — уточни Джейс. — Освен това хапят.