Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Нали знаеш — каза свойски Пангборн, — че бихме разменили Джослин за Бокала? Ще ти я доставим невредима, току до вратата ти. Лично Валънтайн дава това обещание.
— Знам — каза Люк. — Не проявявам интерес. Не знам къде е скъпоценният ви Бокал и не искам да се забърквам във вашите работи. Мразя Валънтайн — допълни той, като стана от бюрото. — Но го уважавам. Винаги съм знаел, че един ден ще се върне и ще премаже всеки, застанал на пътя му. Не бих искал да му се пречкам, когато това се случи. Той е чудовище — машина за убиване.
— Виж кой го казва — изръмжа Блекуел.
— Да допусна ли, че се готвиш да се отместиш от пътя на Валънтайн? — каза Пангборн, като посочи с дългия си пръст почти забравената пътна чанта на бюрото. — Града ли ще напускаш, Лушън?
Люк бавно кимна.
— Отивам в провинцията. Искам да се поотпусна малко.
— Ние можем да те спрем — каза Блекуел. — Да те принудим да останеш.
Люк се усмихна. Това промени лицето му. Изведнъж той спря да бъде симпатичният мъж с вид на учен, който я люлееше на люлките в парка и я учеше да кара триколка. Имаше нещо жестоко в очите му, нещо зло и студено.
— Можете да опитате.
Пангборн хвърли поглед към Блекуел, който бавно поклати глава. Пангборн отново се обърна към Люк.
— Нали ще ни известиш, ако внезапно у теб се възроди някой спомен?
Люк продължаваше да се усмихва.
— Вие ще сте първите, на които ще се обадя.
Пангборн кимна отривисто.
— Мисля, че трябва да тръгваме. Ангелът да те закриля, Лушън.
— Ангелът не закриля такива като мен — каза Люк. Той взе пътната чанта от бюрото си и я затвори. — Тръгвате ли, господа?
Като си сложиха отново качулките, които закриваха лицата им, двамата мъже излязоха от стаята, последвани малко по-късно от Люк. За миг той се спря на прага, като се огледа наоколо, сякаш се чудеше дали не е забравил нещо. После внимателно затвори вратата след себе си.
Клеъри не мърдаше от мястото си, замръзнала, тя чу как входната врата се затвори и как издрънчаха веригата и ключовете, докато Люк заключваше катинара. В съзнанието й неизменно се появяваше лицето на Люк, докато казваше, че не се интересува какво се е случило с майка й.
Тя усети една ръка на рамото си.
— Клеъри? — Беше Саймън, гласът му звучеше плахо, почти нежно. — Добре ли си?
Тя поклати безмълвно глава. Чувстваше се толкова зле, че чак не виждаше кога отново ще се почувства другояче.
— Разбира се, че не е добре. — Това беше Джейс, гласът му беше остър и студен като късчета лед. Той излезе иззад паравана и рязко го премести встрани. — Сега поне знаем кой е изпратил демона след майка ти. Тези хора си мислят, че Бокалът на смъртните е у нея.
Клеъри усети, че устните й се свиват.
— Това е абсурдно и невъзможно.
— Може би — каза Джейс, като се подпря на бюрото на Люк. Той я погледна с очи, непроницаеми като опушено стъкло.
— Виждала ли си някога преди тези мъже?
— Не. — Тя поклати глава. — Никога.
— Люк, изглежда, ги познава. Негови приятели са.
— Не бих казал приятели — рече Саймън. — Мисля, че едва прикриваха своята враждебност.
— Но пък не го и убиха — рече Джейс. — Те си мислят, че той знае повече, отколкото казва.
— Може би — отвърна Клеъри — или просто не им се иска да убиват друг ловец на сенки.
Джейс се засмя дрезгаво, почти злобно, от което Клеъри усети косъмчетата на ръцете й да настръхват.
— Съмнявам се.
Тя го погледна строго.
— Защо си толкова сигурен? Да не би да ги познаваш?
Смехът бе напълно изчезнал от гласа му, когото й отговори.
— Дали ги познавам? — повтори той. — Може и така да се каже. Това са хората, които убиха баща ми.
9
Кръгът и Братството
Клеъри понечи да докосне ръката на Джейс, да каже нещо, каквото и да е — какво ли се казва на човек, който току-що е видял убийците на баща си? Вече не мислеше за собствените си страхове. Джейс се дръпна при допира й, сякаш го беше убола.
— Да вървим — каза той, като мина от кабинета във всекидневната. Клеъри и Саймън побързаха след него. — Люк може да се върне всеки момент.
Те излязоха през задния вход, като Джейс използва стилито, за да заключи след тях, и се отправиха към тихата улица. Луната висеше като медальон над града и хвърляше перлени отблясъци върху Ийст Ривър. Далечният шум от колите, минаващи по моста Уилямсбърг, изпълваше влажния въздух и напомняше на пляскане с крила. Саймън каза: