Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Сигурна ли си, че не си е вкъщи?
Тя погледна към пустия тротоар.
— Е, микробусът му го няма, магазинът е затворен и всички светлини са угасени. Бих казала, че вероятността да не си е вкъщи е голяма.
— Тогава ти водиш.
Тясната пътека между къщите стигаше до висока мрежеста ограда. Тя ограждаше малката градина в задния двор на Люк, където, изглежда, вирееха само бурени, израсли и между фугите на паветата и така превърнали ги в ронливи парчета камък. В подножието на оградата растяха видимо неподдържани храсти. Портата беше заключена с катинар.
— Трябва да я прескочим — каза Джейс, като пъхна върха на ботуша си в една пролука в оградата. Започна да се катери. Оградата дрънчеше толкова силно, че Клеъри трескаво се огледа наоколо, но дори съседните къщи не светеха. Джейс се изкачи до върха на оградата и скочи от другата страна, като приземяването му бе съпроводено от някакво ужасено, пронизително изскимтяване.
За миг Клеъри си помисли, че е паднал върху някоя бездомна котка. Тя чу как той извика от изненада, докато падаше назад. От шубраците изскочи тъмна сянка и се стрелна през двора, като се стараеше да се държи приведена. Джейс се изправи на крака и хукна след нея, сякаш решен да я убие.
Клеъри започна да се катери. Когато се опита да преметне крака си от другата страна на оградата, джинсите на Изабел се закачиха за телта и се сцепиха. Тя тупна на земята, гуменките й се приземиха леко върху отъпканата пръст и в същия момент се чу триумфалния вик на Джейс.
— Хванах го! — Тя се обърна и го видя седнал върху проснатия по корем неканен гост, чиито ръце бяха вдигнати над главата. Джейс сграбчи китката му. — Я да видим сега лицето ти.
— Върви по дяволите, напудрен задник такъв — озъби се натрапникът, като се мъчеше да се изтръгне от Джейс. Той почти успя да седне, потрошените му очила бяха килнати на една страна.
Клеъри се закова на мястото си.
— Саймън?
— О, Боже — каза разочаровано Джейс. — А аз вече си мислех, че съм хванал нещо интересно.
— Но какво правиш тук, скрит в храстите на Люк? — попита Клеъри, докато махаше листата от косата на Саймън. Той търпеше грижите й с видима неохота. Когато си мислеше за срещата й със Саймън, след като всичко това вече е приключило, си го представяше в по-добро настроение. — Това не ми е ясно.
— Добре, стига. Мога и сам да си оправя косата, Фрей — каза Саймън, като рязко се отдръпна от ръцете й. Те седяха на стълбите на верандата към задния двор на Люк. Джейс се беше облегнал на парапета й и се преструваше, че не ги забелязва, като усърдно пилеше ноктите си със стилито си. Клеъри се запита дали Клейвът би одобрил такава употреба на вещ като тази.
— Искам да кажа, дали Люк знае, че си тук? — попита тя.
— Разбира се, че не знае — каза сприхаво Саймън. — Не съм го питал, но съм сигурен, че има ясна позиция по отношение на тийнейджъри, които се мотаят в храстите му.
— Ти не си случаен тийнейджър, нали те познава. — Искаше й се да посегне и да докосне бузата му, която още кървеше леко от клона, който го беше одраскал. — Най-важното е, че си добре.
— Че аз съм добре? — Саймън се засмя остро и горчиво. — Клеъри, имаш ли представа какво преживях през последните два дена? Последния път, когато те видях, ти излетя от „Хайър Граундс“ като прилеп от ада, а след това просто… изчезна. Дори телефона не си вдигаше, домашният ти телефон пък беше изключен. После Люк ми каза, че сте отишли у някакви роднини на север, а аз знам, че ти нямаш никакви роднини. Помислих си, че с нещо съм те ядосал…
— Как би могъл да ме ядосаш? — Клеъри понечи да хване ръката му, но той я издърпа, без да поглежда към нея.
— Не знам — каза той. — Нещо да съм направил.
Джейс, все още съсредоточен върху стилито си, се изкиска под нос.
— Ти си най-добрият ми приятел — каза Клеъри. — Не бях ядосана на теб.
— Ами да, и ти, разбира се, не счете за нужно да ми се обадиш и да ми кажеш, че вече излизаш с някакъв изрусен и надут хулиган, когото сигурно си срещнала в „Пандемониум“ — каза кисело Саймън. — А аз през последните три дни се чудех дали не си мъртва.
— Не излизам с него — каза Клеъри, благодарна на тъмнината, която скри нахлулата в лицето й кръв.
— И косата ми е естествено руса — каза Джейс. — Само отбелязвам.
— Е, какво правеше тогава през последните три дена? — попита Саймън подозрително. — Наистина ли имаш пралеля Матилда, която е хванала птичи грип и някой трябва да се погрижи за нея, докато оздравее?