Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Така е — каза Пангборн. — Той си помисли, че може да си промениш решението.
— Нищо не може да ме накара да променя решението си. Вече ти казах, че не знам нищо. Между другото, хубави наметала.
— Благодаря — каза Блекуел с лукава усмивка. — Свалихме ги от двама мъртви магьосници.
— Това са официалните роби на Съглашението, нали? — попита Люк. — От Въстанието ли са?
Пангборн леко се изкикоти.
— Плячка от сражението.
— Не се ли боите, че някой може погрешка да ви вземе за истински?
— Не — рече Блекуел. — Не и като се приближат.
Пангборн поглади края на робата си.
— Спомняш ли си Въстанието, Лушън? — каза меко той. — Беше велик и ужасен ден. Помниш ли как заедно се подготвяхме за битката?
Лицето на Люк се изкриви.
— Миналото си е минало. Не знам какво да ви кажа, господа. Не мога да ви помогна. Нищо не знам.
— Нищо е много общо казано, някак си неопределено — рече Пангборн меланхолично. — Човек, който притежава толкова много книги, би трябвало все нещо да знае.
— Ако искате да разберете къде отиват лястовичките на есен, мога директно да ви посоча съответната книга. Но вие искате да знаете къде е изчезнал Бокалът на смъртните…
— Изчезнал може би не е правилната дума — изръмжа Пангборн. — По-скоро скрит. Скрит от Джослин.
— Възможно е — каза Люк. — Значи още не ви е казала къде е?
— Още не е дошла в съзнание — каза Пангборн, като сечеше въздуха с дългопръстата си ръка. — Валънтайн е разочарован. Той толкова се радваше, че отново ще се видят.
— Сигурен съм, че чувствата им не са взаимни — промърмори Люк.
Пангборн се изкиска.
— Ти да не ревнуваш, Греймарк? Или чувствата ти към нея не са същите като преди.
Пръстите на Клеъри започнаха да треперят толкова силно, че трябваше да притисне ръцете си една в друга, за да ги спре. Джослин? Възможно ли бе да говорят за майка й?
— Не съм изпитвал чувства към нея — каза Люк. — Двама ловци на сенки, прокудени от собствения си вид, нормално е да сме свързани един с друг. Но няма да преча на плановете на Валънтайн по отношение на нея, ако това го тревожи.
— Не бих казал, че се тревожи — рече Пангборн. — По-скоро е учуден. Ние всички се чудехме дали си още жив. Дали още приличаш на човек.
Люк повдигна вежди.
— И?
— Изглеждаш доста прилично — призна неохотно Пангборн. Той постави статуетката на Кали обратно на рафта. — Имаше и дете, нали? Момиче.
Люк изглеждаше объркан.
— Какво?
— Не се прави на ударен — каза Блекуел с режещия си глас. — Знаем, че уличницата има дете. Намерили са снимки в нейния апартамент, в спалнята…
— Мислех, че питате за мои деца — прекъсна го спокойно Люк. — Да, Джослин има дъщеря. Клариса. Предполагам, че е избягала. Валънтайн за нея ли ви изпрати?
— Не нас — каза Пангборн. — Но я търси.
— Можем да претърсим това местенце — добави Блекуел.
— Не ви съветвам — каза Люк и се надигна от бюрото. В погледа му се четеше студена заплаха и докато гледаше отгоре двамата мъже, изражението му не се промени. — Защо си мислите, че тя е още жива? Нали Валънтайн изпрати Ненаситен, за да претърси жилището. Съвсем малко от отровата му е достатъчна да превърне повечето хора в пепел, без да остане и помен от тях.
— Имаше един мъртъв Ненаситен — каза Пангборн. — Това накара Валънтайн да се усъмни.
— Валънтайн се съмнява във всичко — каза Люк. — Може Джослин да го е убила. Каквато е яка.
Блекуел изсумтя.
— Като нищо.
Люк сви рамене.
— Вижте, нямам представа къде е момичето, но имам чувството, че е мъртво. Иначе досега да се е появило. Така или иначе, не представлява опасност. На петнайсет години е и никога не е чувала за Валънтайн, нито пък вярва в демони.
Пангборн се изкиска.
— Дете с късмет.
— Досега — каза Люк.
Блекуел повдигна вежди.
— Звучиш ядосано, Лушън.
— Не съм ядосан, раздразнен съм. Не искам да се забърквам в плановете на Валънтайн, разбрахте ли? Не съм глупак.
— Нима? — каза Блекуел. — Чудесно е, че през годините си развил здравословен респект към собствената си кожа, Лушън. Невинаги си бил толкова прагматичен.