Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Но вампирите са секси, нали? — каза Саймън. — Искам да кажа, че някои женски вампири са мацки, а?
Клеъри започна да се безпокои, че Джейс ей сега ще прекоси верандата и ще се хвърли да души Саймън. Вместо това той, изглежда, се замисли.
— Някои от тях може би.
— Яко — повтори Саймън.
Клеъри май предпочиташе да се бяха сбили.
Джейс се плъзна по парапета на верандата.
— Е, ще претърсим ли къщата, или не?
Саймън трескаво се изправи на крака.
— Бройте ме и мен. Какво търсим?
— Ние? — каза Джейс със заплашително спокойствие. — Не помня да сме те канили.
— Джейс — каза гневно Клеъри.
Лявото ъгълче на устата му отскочи нагоре.
— Само се пошегувах. — Той отстъпи встрани, за да й направи път до вратата. — Готови ли сме?
Клеъри потърси опипом в тъмното дръжката на вратата. Вратата се отвори, като осветлението на верандата се включи автоматично, което освети и коридора. Вратата към книжарницата беше затворена, Клеъри разтърси дръжката.
— Заключено е.
— Позволете ми, мундани — каза Джейс, като внимателно я избута встрани. Той извади стилито от джоба си и го опря до вратата. Саймън го гледаше с известна неприязън. Цяло войнство изкусителни вампирки, мислеше си Клеъри, нямаше да е в състояние да го накара да харесва Джейс.
— Голям досадник е, нали? — мърмореше Саймън. — Как го търпиш?
— Той ми спаси живота.
Саймън я стрелна с поглед.
— Как…
Вратата се отвори с изщракване.
— Готово — рече Джейс, като пъхна стилито обратно в колана си. Докато минаваха през вратата, Клеъри видя как знакът върху нея, точно над главата му, избледнява. Задната врата водеше към малко складово помещение, на чиито голи стени боята се лющеше. Навред бяха струпани кашони, съдържанието на които се идентифицираше с надраскани отгоре надписи: Проза, Поезия, Готварство, Хоби, Любовни романи.
— Жилищната част е ето там. — Клеъри се отправи към вратата, която се виждаше в далечния край на помещението.
Джейс я хвана за ръката.
— Почакай.
Тя го погледна припряно.
— Какво има?
— Не знам. — Той се промъкна в пролуката между две купчини кашони и подсвирна. — Клеъри, може би ще искаш да дойдеш тук и да видиш това.
Тя се огледа наоколо. В склада цареше сумрак, само през прозореца се процеждаше светлината от лампата на верандата.
— Толкова е тъмно…
Лумна светлина, която окъпа помещението в брилянтен блясък. Саймън извърна глава, като примигаше.
— Ох.
Джейс се изкикоти. Той бе застанал върху един запечатан кашон с вдигната нагоре ръка. Нещо блестеше в шепата му, като светлината се процеждаше през сключените му пръсти.
— Магическа светлина — каза той.
Саймън измърмори нещо под носа си. Клеъри се запрепъва из кашоните, за да отиде при Джейс. Той бе застанал зад клатушкаща се грамада от детективски романи. Магическата светлина хвърляше зловещ отблясък върху лицето му.
— Виж това — каза той, като посочи по-нагоре към стената. Първоначално й се стори, че посочва двойка декоративни аплици. Когато очите й посвикнаха, тя видя, че това са метални скоби, окачени на къса верига, която свършваше някъде в стената. — Това да не би да са…
— Белезници — каза Саймън, като си проправяше път през кашоните. — Това е, ааа…
— Само не казвай „извратено“. — Клеъри му хвърли предупредителен поглед. — Все пак говорим за Люк.
Джейс вдигна ръка и я прокара по вътрешността на една от металните скоби. Когато я отпусна, пръстите му бяха изцапани с червеникавокафява прах.
— Кръв. — Той посочи към стената, в която бяха вкопани веригите. Мазилката беше видимо издута. — Гледай. Някой се е опитвал да изтръгне тези неща от стената. Изглежда, доста силно ги е дърпал.
Клеъри усети как сърцето заблъска в гърдите й.
— Мислиш ли, че Люк е добре?
Джейс сниши магическата светлина.
— Мисля, че трябва да проверим.
Вратата за апартамента беше отключена. Тя водеше към всекидневната на Люк. Ако в магазина имаше стотици книги, то в апартамента те бяха сто пъти повече. Етажерките с книги достигаха до тавана, томовете бяха подредени на два реда, като единият закриваше другия. Повечето от тях бяха поезия и проза, предимно фентъзи и детективски романи.