Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
— Но аз изобщо не съм ти споменавала за Афганистан! — незабавно реагира Търнър.
— Така е, но те не са го знаели. В разпечатките се отбелязва само продължителността на разговора, но не и съдържанието му. А записи не са правени. По този начин аз се превръщам в теоретическа заплаха. Тоест — знам това, което знаят и те. Проблемът не изглежда сериозен, защото шансовете да се появя клонят към нулата. Явно са ме проверили и са разбрали как живея. Но за всеки случай вземат мерки и изравят историята с Голямото куче.
— Не виждам как тя може да им помогне.
— Идеята е била да ме превърнат в беглец — поклати глава Ричър. — Да изчезна и никога повече да не се приближавам до армията. Това е цялата работа. Дори ми изпратиха онези двамата в мотела, за да ми го напомнят. Историята с Голямото куче изведнъж става удобна. Човекът е мъртъв, но е оставил клетвена декларация. Срещу нея няма какво да се направи. Бягството е единственият ми разумен ход. Сержант Лийч е търсила начин да ме предупреди още при появата ми, за да си плюя на петите.
— А ти защо не го направи?
— Защото исках да те поканя на вечеря.
— Не, сериозно те питам.
— Това не е в моя стил. Разбрах го още преди да навърша пет години. Човек или бяга, или се бие. Това е. Или си едното, или си другото. А аз съм боец. На всичкото отгоре имаха и нещо в резерв.
— Какво?
— Още нещо, което би трябвало да ме накара да побегна, но и то не ме накара.
— Какво по-точно?
_Саманта Дейтън_.
_Сам_.
_Четиринайсетгодишна_.
_И с това ще се заема_.
— По-късно ще ти обясня — каза Ричър. — Историята е доста комплицирана.
Автобусът продължи нататък. На ниска скорост, с напрегнат вой на двигателя. Минаха покрай познатия търговски център с дрогерията, ателието за рамки, оръжейния магазин, зъболекарския кабинет и гръцкия ресторант. После навлязоха в територия, която Ричър не познаваше. Напред, все по-надалече.
— Не трябва да изпадаш в паника — подхвърли Ричър. — Проблемът ти не е толкова сложен, не е мозъчна операция. Зад цялата тая гадост стои заекът, който гоните в Афганистан. От него трябва да започнем. Да открием приятелите му, да разберем кой какво е направил — защо, как и кога, а после удряме с чука.
— С това също има проблем.
— Разбира се — кимна Ричър. — Никак няма да е лесно. А в нашето положение — още по-трудно. Все едно че са ни вързали едната ръка на гърба. Но въпреки това ще направим каквото можем.
— За съжаление, имам предвид друг проблем.
— Какъв?
— Някой си мисли, че знам нещо, което всъщност не знам. Това е проблемът.
— Какво не знаеш?
— Не знам кой е заекът — отвърна Търнър. — Не знам къде е, не знам какво прави и защо го прави. Фактически не знам нищичко за това, което се случва в Афганистан.
— Но си изпратила двама души там.
— Това беше много по-рано. И по коренно различни причини. В Кандахар, на абсолютно рутинна мисия. Но по пътя срещнали един информатор пущун. Той им съобщил, че на север е забелязан американски офицер, който отивал на среща с някакъв племенен вожд. Не знаел кой е той, нито целта му. Но у нас остана неприятното чувство, че нещо не е наред. Отклонението беше странно. Войниците се изтегляха на юг, към Баграм и Кабул, откъдето би трябвало да си вдигнем чуковете веднъж и завинаги. Но не на север. Не се предвиждаше катерене в планините за контакти с племенни вождове. Затова изпратих моите хора да проверят този слух. И това беше всичко.
— Кога?
— Ден преди да ме арестуват. Което означава, че ако докладът им е адресиран до мен, няма да науча дори името на въпросния американец. Не и преди да се върна на служба.
Ричър замълча.
— Какво? — изгледа го Търнър.
— Положението е още по-тежко — каза той.