![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
После вдигна очи към отсрещната сграда, която не бе успял да огледа през нощта. Под нея беше алеята, която трябваше да използва за бягството си. Високите блокове бяха два, разделени от няколко едноетажни постройки. Те не се брояха, защото бяха прекалено ниски за добър прицел.
— Добре. Човекът с пистолета е вътре, а онзи с пушката отвън. Първият стреля в леглото, но вторият ликвидира на място агент Уинд и сина ѝ. — Той се обърна към Ванс и добави: — Но Уинд е имала двама синове.
— Това е втората загадка — кимна тя. — Другият ѝ син е съвсем малък, още няма годинка. Между другото, името му е Тайлър. Открила го е жената от третия етаж.
— Как по-точно го е открила?
— Шантава работа, Роби — въздъхна тя. — Малко след убийството някой чука на входната ѝ врата. Знаем приблизителния час от предварителните заключения на патолога за настъпването на смъртта. Жената отворила вратата и видяла Тайлър, който спял дълбоко в кошчето си. Разпознала го като детето на Уинд и започнала да ѝ звъни по телефона, а след това се качила горе и почукала на вратата. Никой не ѝ отворил и тя се обадила в полицията. Така са открили телата.
— Каква е теорията ти?
— Знам, че ще ти прозвучи шантаво, но аз мисля, че детето е преместено от онзи, който е проникнал в апартамента.
— Защо?
— Защо да убиват едно пеленаче? То не може да даде показания срещу тях.
— Но това не им е попречило да убият другото дете — контрира Роби.
— И за това си помислих. Погледни дупката в стъклото, а след това леглото. Ако Уинд е имала време да сграбчи детето и да го притисне до себе си с мисълта да го предпази от неканения гост, то най-вероятно се е оказало от лявата ѝ страна. Тоест с лице към прозореца…
— А в този момент стрелецът отсреща е натиснал спусъка — довърши вместо нея Роби. — Прицелил се е в Уинд, но куршумът е убил първо детето, а след това и самата нея. Може би е имал намерение да ликвидира и двамата, но това е малко вероятно. По-скоро е искал да убие само нея, но главата на момченцето се е оказала на пътя на куршума.
— И аз мисля така — кимна Ванс. — Но това поражда един интересен въпрос.
— Какъв?
— Изслушай следната версия: мъжът с пистолета е обикновен крадец. Без да иска, събужда Уинд и детето. Стреля в матрака, за да ги накара да мълчат. В същото време, без да подозира какво става, снайперистът отсреща взема на мушката си Уинд. Натиска спусъка и убива както нея, така и момченцето ѝ. Крадецът се шашка. По всяка вероятност се е проснал на пода, защото е мислел, че е следващата мишена. Там обаче вижда другото дете, което спи в кошчето си. Взема го със себе си и го оставя пред вратата на долния апартамент, след което изчезва.
— Преди малко каза, че не вярваш в случайните съвпадения — кротко рече Роби.
— Прав си — бегло се усмихна тя. — Това май ще се окаже майката на всички съвпадения по света, нали?
Което на всичкото отгоре си е чистата истина, помисли си Роби.
27
Прехвърлиха се в отсрещния блок, откъдето беше долетял смъртоносният куршум. Беше изоставен, пълен с боклуци, с възможности за лесен достъп и още по-лесно оттегляне. Или казано иначе, перфектен.
Роби и Ванс започнаха да оглеждат удобните за стрелеца помещения.
— Тук е — обади се Роби, когато застанаха на прага на петата поред стая.
Ванс трепна, сложи ръце на кръста си и го погледна изпитателно.
— Защо мислиш така?
— Прозорецът е открехнат — направи крачка напред той. — Всички други дотук бяха затворени, а позицията за стрелба е отлична. — Замълча за момент, после посочи перваза. — Там няма прах, но пък има нещо друго… — Показалецът му се измести към някакво петно с големината на монета в далечния край на перваза. — Това са барутни частици. А ето и отпечатъци от колене по пода. Използвал е перваза за стойка, прицелил се е и е стрелял.
Роби се отпусна на колене, извади пистолета си и изравни мерника с дупката в насрещния прозорец.
— Върху фасадата на високия блок по диагонал от апартамента на Уинд има осветителни тела. Те със сигурност светят през нощта и биха заслепили всеки, който се цели в прозореца на четвъртия етаж. Това не важи единствено за тази стая. От тук ъгълът е перфектен. Това е всичко — каза той, изправи се и прибра пистолета.
Ванс беше впечатлена.
— Случайно да си служил в специалните части? — попита тя.
— И да съм служил, няма да ти кажа.
— Хайде де! — примоли се тя. — Познавам куп бивши делти и тюлени.
— Сигурно — сви рамене той.
Ванс надникна през прозореца.
— Познавам и доста хора от ОКР. Изпратих есемеси на някои от тях, но никой не е чувал за теб.