Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
Клодин трябваше да си тръгне, преди полицаите да забележат състоянието на вампирите. Линда Тонесен вече се оглеждаше подозрително; самата тя трудно прикриваше интереса си към Клодин. Надявах се да приеме, че кръвопийците са впечатлени от женската й красота, а не от свръхестествената й същност.
— „Братството на Слънцето“ — каза Анди. — Има членска карта, но на нея няма написано име, което е малко странно. Шофьорската му книжка с издадена на името Джеф Мариот. — Той ме погледна въпросително.
Поклатих глава. Името не ми говореше нищо.
Изобщо не се изненадвах, че член на Братството би могъл да извърши нещо толкова подло, като например да запали дома ми посред нощ, когато и аз съм вътре. „Братството на Слънцето“ — известна антивампирска групировка — не за пръв път се пробваше да ме изгори жива.
— Сигурно е знаел, че си в близки отношения с вампирите — изтърси Анди.
— Домът ми изгаря пред очите ми и едва не се простих с живота си, защото познавам вампири?
Дори Бъд Диърборн изпита леко неудобство.
— Някой очевидно е знаел, че си имала връзка с господин Комптън — смотолеви Бъд. — Съжалявам, Суки.
— Клодин трябва да тръгва — казах аз.
Рязката смяна на темата стресна не само Анди и Бъд, но и Клодин. Тя погледна към двамата вампири, които постепенно затягаха обръча около нея, и веднага пое щафетата:
— Да, съжалявам, но трябва да се прибирам. Утре съм на работа.
— Къде е колата ви, госпожице Крейн? — попита Бъд Диърборн и се огледа. — Видях само колата на Суки в задния двор.
— Паркирах до къщата на Бил — излъга Клодин, без да й мигне окото. Имаше дългогодишен опит в тази област. И без да се бави повече, тя потъна в гората. Наложи се да стисна здраво ръцете на Бил и Чарлз, за да не я последват. Вампирите гледаха като хипнотизирани в мрака след нея и аз ги ощипах силно, за да се съвземат.
— Какво? — измърка Бил.
— Излез от това състояние — прошепнах аз с надеждата, че останалите няма да ме чуят. Не им трябваше да знаят, че Клодин е свръхсъщество.
— Господи, каква жена! — обади се доктор Тонесен. Имаше почти същото замаяно изражение като вампирите, но бързо се взе в ръце и продължи по същество: — Линейката ще дойде да прибере… ъм… Джеф Мариот. Тук съм единствено защото радиостанцията ми беше включена, докато се прибирах след работа от болницата в Кларис. Трябва да се прибера и да поспя. Съжалявам за пожара, госпожице Стакхаус, но можеше и по-зле да е. — Тя кимна към трупа.
Докато тя се качваше в рейнджровъра си, при нас дотърча Баракудата. Познавах го от години — бе стар приятел на баща ми, — но за пръв път го виждах в ролята на командир на доброволния пожарникарски отряд. Въпреки студа по опушеното му лице се стичаха струйки пот.
— Суки, успяхме да потушим пожара — уморено въздъхна той. — Не е толкова зле, колкото може би си си очаквала.
— Не е ли? — изцвърчах аз.
— Не, миличка. Нямаш задна веранда и кухня… и кола, опасявам се. И нея е залял с бензин. Но останалата част от къщата си е наред.
Кухнята… единственото място, където би могло да има следи от смъртта на Деби. Сега дори следователите от канал „Дискавъри“ не биха могли да открият следи от кръв в обгореното помещение. Съвсем неволно избухнах в смях.
— Кухнята… — кисках се аз. — Цялата кухня я няма?
— Да — смутено отвърна Баракудата. — Надявам се, че имаш застраховка.
— О, да! — възкликнах аз и с мъка потиснах по-редния пристъп на смях. — Имам. Трудно ми беше да плащам вноските, но не исках да прекратявам застрахователната полица на баба. — Баба ми много държеше на тези неща, и слава богу! Познаваше твърде много хора, решили да спрат месечните си вноски с цел пестене на пари, а после претърпели огромни загуби.
— Кой е агентът ти? Веднага ще му се обадя. — Баракудата беше готов на всичко, за да спра да се смея. Ако му кажех да лае или да прави клоунски физиономии, сигурно щеше да го направи.
— Грег Обърт — отвърнах.
Нощта внезапно връхлетя съзнанието ми с цялата си тежест. Къщата ми изгоря (или поне част от нея). Някой желаеше смъртта ми. При мен живееше вампир, който се нуждаеше от сигурно скривалище през деня. Останах без кола. В двора ми лежеше мъртвец на име Джеф Мариот — човекът, запалил къщата и колата ми заради голи предразсъдъци. Направо страхотно!
— Джейсън не си е у тях — извика отдалеч Баракудата. — Звъннах му току-що. Предполагам, че ще иска тя да отиде при него.