Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
Замислих се няколко секунди и бързо реших съдбата му.
— Чарлз, мисля, че можеш да го пуснеш — казах аз и в следващия миг новият ни барман вече стърчеше до мен.
— Познаваш ли този мъж? — попита Чарлз с ледена нотка в гласа.
— Да, познава ме — отвърна Бил със същия леден тон. — Интимно.
Ох, дявол да го вземе!
— Колко сме дискретни. — Нищо чудно и моят тон да е бил леден. — Аз не разправям наляво-надясно подробности от нашата отдавна приключила връзка. В замяна очаквам същото джентълменско поведение.
За моя огромна радост, Чарлз повдигна свирепо едната си вежда и хвърли на Бил изпепеляващ поглед.
— Значи сега делиш леглото си с този? — попита Бил и кимна към по-ниския от него вампир.
Всичко друго бих изтърпяла, но не и това. Рядко губя самообладание, но случи ли се, и следа не остана от него.
— А теб какво те интересува? — озъбих се аз. — Дали ще спя със сто мъже, или със сто овце, си е лично моя работа! Защо дебнеш около къщата ми посред нощ? Уплаши ме до смърт!
Бил изобщо не се стресна.
— Съжалявам, ако съм те събудил и уплашил — излъга той. — Просто исках да се уверя, че си в безопасност.
— Обикалял си в гората и си надушил друг вампир — казах. Бил имаше изключително остро обоняние. — Затова се домъкна тук, за да провериш кой е.
— Исках да съм сигурен, че никой не те напада — каза Бил. — Стори ми се, че долових и човешки мирис. Идвал ли ти е днес човек на гости?
И за секунда не повярвах, че Бил е загрижен единствено за безопасността ми. Не ми се нравеше и мисълта, че поводът за посещението му може да е ревност или някакво похотливо любопитство, затова просто поех дълбоко въздух и издишах, за да уталожа шева си.
— Чарлз не е тук, за да ме нападне — казах аз и изпитах гордост от спокойствието в гласа си.
Бил се усмихна презрително.
— Чарлз значи — процеди през зъби той.
— Чарлз Туайнинг — уточни моят гост и се поклони (ако лекото навеждане на къдравата му глава може да се нарече поклон.)
— Къде го намери тоя? — попита Бил, този път доста по-спокойно.
— Той всъщност работи за Ерик, също като теб.
— Ерик ти е осигурил бодигард? Ти имаш нужда от бодигард?
— Слушай какво — процедих през стиснати зъби аз, — докато теб те няма, аз продължавам да живея. Градът — също. Наоколо се разхождат убийци, стреля се по хора. Един от пострадалите е Сам. Имахме нужда от барман, който да го замести, и Чарлз си предложи услугите. — Е, малко позамазах истината, но дребните подробности нямаха значение точно в този момент.
Но пък успях да разклатя спокойствието на Бил.
— Сам. Кой друг?
Треперех от студ в тънката си силонова пижама, но не исках да каня Бил вътре.
— Калвин Норис и Хедър Кинман.
— Мъртви?
— Само Хедър. Калвин е тежко ранен.
— Полицията арестувала ли с някого?
— Не.
— Знаеш ли кой е стрелецът?
— Не.
— Тревожиш се за брат си.
— Да.
— Трансформирал се е по пълнолуние.
— Да.
Бил ме погледна с нещо като съжаление.
— Съжалявам, Суки — каза той. Звучеше искрено.
— Не го казвай на мен. Няма смисъл — троснах се аз. — Кажи го на Джейсън. Той е човекът с козината.
Лицето на Бил доби каменно изражение.
— Извини ме за натрапването. Тръгвам си. — И потъна в гората.
Не видях реакцията на Чарлз, защото веднага се обърнах, влязох в къщата и угасих външната лампа. Проснах се обратно в леглото, но не можах да заспя от яд и тревога. Завих се презглава, за да дам на вампира да разбере, че не ми се говори за случилото се. Той се движеше толкова тихо, че нямах представа къде точно се намира; стори ми се, че спря за миг пред вратата ми, а после продължи по коридора.
Въртях се в леглото поне четиридесет и пет минути и чак тогава усетих, че се унасям в сън.
И точно преди да заспя дълбоко, някой ме стисна за рамото. Усетих миризма на сладък парфюм… и на още нещо, нещо ужасно. Чувствах се страшно отпаднала.
— Суки, къщата ти гори — каза някой.
— Невъзможно е — отвърнах. — Не съм включвала никакви електрически уреди.
— Трябва веднага да излезеш навън — настоя гласът. Някъде отдалеч се носеше непрекъснат пронизителен звук, който ме накара да се сетя за учебните пожарни тревоги в началното училище.
— Добре — казах аз с натежала глава от съня и пушека (който видях, след като си отворих очите). Една тогава осъзнах, че пронизителният звук се носи от детектора за дим. Из жълто-бялата ми спалня се носеха плътни сиви облаци пушек, досущ като зли духове. Нямах сили да следвам темпото на Клодин, затова тя ме издърпа от леглото и ме изнесе на ръце през входната врата. Никога не съм била носена на ръце от жена, но — разбира се — Клодин не е обикновена жена. Остави ме да стъпя на ледената трева в двора и аз мигновено се събудих. Очевидно не сънувах кошмар.