Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
— Ех, ако можех да го предвидя — въздъхна Грег. — Суки, много съжалявам.
— Какво имаш предвид, Грег?
— О, ами… просто… трябваше да се сетя, че би могла да имаш нужда от допълнително покритие при щети — разсеяно каза той и тръгна към задния двор. Аз веднага го последвах и от чисто любопитство реших да бръкна в мозъка му. Онова, което открих там, буквално ме втрещи.
— Заклинанията вършат добра работа в застрахователния бизнес, а? — попитах.
Той изхълца. Буквално.
— Значи слуховете за теб са верни — ахна той. — Аз… аз не… аз просто… — Грег Обърт стърчеше до обгорялата ми кухня и ме гледаше с увиснало чене.
— Всичко е наред — успокоих го. — Можеш да се преструваш, че не знам, ако това ще ти помогне да се почувстваш по-добре.
— Жена ми ще умре, ако разбере — мрачно каза той. — Децата ми също. Аз просто искам да ги държа настрана от тази част на живота ми. Майка ми беше… тя беше…
— Вещица? — услужливо му помогнах аз.
— Ами… да. — Очилата му проблясваха на ранното утринно слънце, докато гледаше останките от кухнята ми. — Но баща ми винаги се е преструвал, че не знае, и макар че тя ме подготвяше да заема мястото й, аз най-много от всичко на този свят исках да бъда нормален човек. — Грег кимна в потвърждение на това, че е постигнал мечтата си.
Забих поглед в кафето. Слава богу, че имах какво да държа в ръцете си. Грег се самозалъгваше и си вярваше, но аз нямах намерение да му го казвам. Това лежеше на неговата съвест и не аз, а Господ щеше да го съди. Не че смятах методите му за лоши, но в подобна ситуация никой нормален човек не би прибегнал до такива. Да осигуряваш прехраната си (буквално) посредством магия, противоречи на правилата… не знам кои правила, но сигурно има такива.
— Аз съм опитен агент — каза той в своя защита, макар че аз не обелвах и дума. — Внимавам какво застраховам. Внимавам при оценяването на щетите. Не всичко се крепи на магия.
— О, да, разбира се — обадих се аз. Трябваше да кажа нещо, защото не исках да се взриви от тревога. — Така или иначе, късметът изневерява на хората. Подобни неща се случват непрекъснато, нали така?
— Независимо от заклинанията, които използвам — мрачно се съгласи той. — Шофират пияни. Пък и автомобилите се амортизират с течение на времето и стават аварии.
Представих си как Грег обикаля Бон Томпс, за да прави заклинания за повреда на хорските автомобили, и забравих за опожарената си къща… е, не задълго, разбира се.
На ясната дневна светлина успях да видя реалните мащаби на щетите, нанесени от пожара. Не спирах да си повтарям, че можеше да е и много по-зле — пострадалата кухня е била добавена към задната част на къщата доста по-късно, — но именно там се намираше най-скъпоструващата ми покъщнина. Сега трябваше да сменя печката, хладилника, бойлера и микровълновата печка. Плюс пералнята и сушилнята, които държах на задната веранда.
Освен с тези основни електроуреди се бях простила и с чиниите, купите и тиганите, както и със сребърните прибори за хранене, някои от които доста стари. Една от прабабите ми произхождаше от сравнително заможно семейство и донесла като зестра сервиз от фин китайски порцелан и сребърни прибори за чай, които всеки път трябваше да се полират. Голяма мъка. Осъзнах, че никога повече нямаше да полирам посуда, но тази мисъл не ми донесе облекчение. Колата ми беше стара и отдавна се канех да я сменя, но нямах никакво намерение да го правя точно сега.
Е, имах застраховка, а и пари в банката, благодарение на вампирите, които ми платиха за престоя на Ерик в дома ми.
— Имала си детектори за дим, нали? — тъкмо питаше Грег.
— Да, имах — отвърнах аз и се сетих за пронизителното пищене, което започна веднага след като Клодин ме събуди. — В коридора би трябвало да е останал един, освен ако таванът не е паднал, разбира се.