Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
Вече нямаше стълби, по които да се качим на задната веранда, а пострадалите дъски изглеждаха доста нестабилни. Дори пералнята бе хлътнала до половината под тях и лежеше на една страна под странен ъгъл. Прималя ми — нещата, които ми служеха ежедневно, които бях пипала и използвала стотици пъти, сега се въргаляха под открито небе, унищожени и непотребни.
— Ще влезем през парадния вход — предложи Грег и аз веднага се съгласих.
Вратата беше отключена. Изпитах моментна паника, но бързо осъзнах, че тревогата ми е напълно безпочвена и дори абсурдна. Пристъпих прага и веднага усетих тежката миризма на пушек. Очите ми се насълзиха и аз побързах да отворя всички прозорци. Хладният бриз нахлу в задушното помещение и няколко минути по-късно положението стана търпимо.
Тази част на къщата изглеждаше по-добре, отколкото очаквах. Мебелите имаха нужда от сериозно почистване, разбира се, но подовата настилка изглеждаше напълно здрава. На горния етаж не се качих изобщо, защото рядко използвах стаите там, и точно в момента състоянието им изобщо не ме интересуваше.
Движех се бавно през всекидневната към коридора, със скръстени под гърдите ръце, и внимателно оглеждах пораженията. Подът едва чуто изскърца. Нямаше нужда да се обръщам; просто усетих, че е дошъл Джейсън. Двамата с Грег си размениха няколко реплики, но миг по-късно Джейсън млъкна шокиран, досущ като мен.
Стигнахме до коридора. Вратата към спалнята ми и тази на стаята срещу нея бяха отворени. Завивките ми още стояха отметнати. Чехлите ми бяха до нощното шкафче. През стъклата на прозорците не се виждаше почти нищо от сажди и влага. Тежката миризма се усещаше още по-силно. Вдигнах поглед нагоре и безмълвно посочих към детектора за дим, монтиран на тавана в коридора. Отворих вратичката на шкафа, в които държах ленените чаршафи, и установих, че са пропити от влага. Е, този проблем можеше да се реши с едно пране. Гардеробът ми делеше обща стена с кухнята. На пръв поглед дрехите ми изглеждаха непокътнати, но после забелязах по-светлите ивици, прогорени по раменете от нажежените метални закачалки. Обувките ми бяха опечени. Само три чифта от тях изглеждаха използваеми.
Преглътнах с мъка.
Коленете ми трепереха неудържимо, но реших да се присъединя към брат ми и застрахователния агент, които предпазливо поеха към кухнята.
Подът в коридора изглеждаше съвсем прилично. Бившата ми кухня беше просторно помещение, служило години наред на семейството ми и като трапезария. Пристъпих прага и огледах пораженията. Масата и два от столовете — частично обгорели. Линолеумът — почернял и напукан. Бойлерът — пропаднал в пода. Завесите на прозореца над мивката висяха като парцали. Завесите на баба. Тя не обичаше да шие, но онези, които си беше харесала в „Джей Си Пени“, й се сториха твърде скъпи. Помня как извади старата шевна машина на майка си и купи от „Хенкокс“ някакъв евтин, но много красив плат на цветя. Шиеше и ругаеше под носа си непрестанно, но най-накрая успя да ги завърши. Двамата с Джейсън им се възхитихме подобаващо, за да я накараме да разбере, че си е струвало усилията. Тя беше толкова доволна…
Отворих чекмеджето, където държах ключовете, и ги открих разтопени и залепнали заедно. Стиснах зъби и затворих очи. Джейсън веднага дойде при мен.
— Мамка му! — просъска гой. Тонът му ми помогна да преглътна сълзите си.
Подпрях се на ръката му и останах така в продължение на минута, докато той непохватно ме потупваше по гърба. Болеше ме да гледам любимите си вещи в такова състояние, макар непрекъснато да си повтарях, че можеше и по-зле да е — да загубя цялата си къща и дори да загина. Имах късмет, че детекторът за дим ме събуди навреме, но можех да попадна в ръцете на подпалвача Джеф Мариот и да бъда убита.
Почти всичко в източната част на кухнята беше унищожено. Нямаше нито под, нито покрив.
— Имаш късмет, че стаите на горния етаж са встрани от кухнята — каза Грег след огледа на двете тавански стаи. — Най-добре ще е да се консултираш със строител, но според мен вторият етаж е в добро състояние.
После преминахме към финансовата част от разговора — кога щях да получа парите, каква сума и колко щяха да ми удържат от нея.
Докато Джейсън се луташе из двора, аз изпратих Грег до колата му. Походката и движенията на брат ми издаваха, че едва се побира в кожата си от гняв — не само заради състоянието на къщата, но и поради факта, че едва не загинах в нея. След като Грег си тръгна, започнах да мисля откъде да я подхвана — имах цял списък задачи за вършене, телефонни разговори за провеждане (откъде?), а трябваше да се появя и на работа (с какви дрехи?).