Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
— Явно така е станало, понеже вратът му е счупен — каза лекарката и огледа бялото лице на Чарлз със същото внимание, което бе отделила и на мен. Изглеждаше малко над трийсет; средна на ръст, слаба, почти кльощава, с много къса червена коса. Приличаше на елф, или поне на елфите от моето въображение — мъничък чип нос, огромни очи и голяма уста. Думите й звучаха сухо и равнодушно, сякаш изобщо не се вълнуваше, че са я измъкнали от леглото посред нощ по такъв повод. Може би изпълняваше длъжността общински съдебен следовател, което значеше, че съм гласувала за нея, но въпреки това не си спомнях името й.
— Коя сте вие? — изчурулика Клодин.
Лекарката премести погледа си върху нея и примигна от изненада. В този безумно ранен час Клодин изглеждаше превъзходно — безупречен грим, яркочервен пуловер, черен ластичен клин, обувки и яке на черно-червени райета. Дългата й къдрава коса беше прибрана назад от челото с червени гребенчета.
— Аз съм доктор Линда Тонесен. А вие коя сте?
— Клодин Крейн — отвърна феята. За пръв път чувах фамилното й име.
— И по какъв повод сте на местопрестъплението, госпожице Крейн? — попита Анди Белфльор.
— Аз съм феята кръстница на Суки — засмя се Клодин. Всички избухнаха в смях, въпреки мрачната обстановка. Около феята винаги цареше веселие. Но обяснението й много ме учуди.
— И все пак, ако трябва да сме сериозни — уточни Бъд Диърборн, — защо сте тук, госпожице Крейн?
Клодин се усмихна дяволито.
— Нощувах у Суки — каза тя и му намигна.
Секунда по-късно двете с Клодин се превърнахме в обект на всеобщото мъжко внимание. Наложи се здраво да затегна мисловната си защита, за да блокирам картините, които раждаха фантазиите им.
Анди разтърси глава, затвори уста и приклекна до мъртвеца.
— Бъд, ще го обърна по гръб — каза той с леко дрезгав глас и го обърна така, че да може да пребърка джобовете му. Портфейлът му се оказа в джоба на сакото, което ми се стори малко необичайно. Анди се изправи и отстъпи встрани, за да прегледа съдържанието му на спокойствие.
— Имаш ли нещо против да хвърлиш един поглед и да се опиташ да го разпознаеш? — попита ме шериф Диърборн. Естествено, че нямах нищо против. И избор нямах. С тревога в душата пристъпих няколко сантиметра напред и още веднъж погледнах лицето на мъртвеца. Изглеждаше все така непознат. И все така мъртъв. Около трийсетгодишен, не повече.
— Не го познавам — смотолевих аз и гласът ми потъна в глъчката от крясъците на пожарникарите и шуртенето на водната струя.
— Какво? — Бъд Диърборн явно имаше проблем със слуха. Кръглите му кафяви очи ме пронизваха.
— Не го познавам! — извиках. — Никога не съм го виждала, доколкото си спомням. Клодин?
Нямам представа защо реших да намеся Клодин.
— О, да, аз съм го виждала — усмихна се тя.
Това мигновено привлече вниманието на вампирите, на полицаите, на лекарката и моето.
— Къде?
Клодин преметна ръка през рамото ми.
— Ама той беше в „Мерлот“ тази вечер, не си ли спомняш? Ти сигурно си била твърде разтревожена за приятелката си. Седеше на няколко крачки от мен. — В района на Арлийн.
Нямаше нищо необичайно в това, че съм пропуснала да запомня едно мъжко лице в претъпкан бар. Но определено се изненадах, че докато съм подслушвала мислите на клиентите, не съм чула онези, които са били пряко свързани с мен. В крайна сметка той е бил в бара с мен, а няколко часа по-късно е подпалил къщата ми. Със сигурност е размишлявал за това, нали така?
— Според данните в шофьорската книжка той е от Литъл Рок. Арканзас — каза Анди.
— А на мен ми каза, че е от Джорджия — обади се Клодин с обичайното си добро настроение, но вече не се усмихваше. — Представи ми се като Марлон.
— А каза ли ви по каква работа е в града, госпожице Крейн?
— Каза, че просто минавал; имал стая в мотел до магистралата.
— Нещо друго каза ли?
— Не.
— Придружихте ли го до мотела му, госпожице Крейн? — попита Бъд Диърборн с пресилено безразличие.
Доктор Тонесен местеше поглед от единия към другия, все едно се намираше на словесен тенис турнир.
— Господи, не, разбира се! Аз не съм такава — отвърна Клодин и се усмихна лъчезарно.
Бил изглеждаше така, сякаш някой размахваше под носа му бутилка кръв — резците му стърчаха, а очите му жадно следяха всяко движение на Клодин. Вампирите губят самообладание в присъствието на феи. Чарлз също скъсяваше разстоянието помежду им.