Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
В разкъсвания от амбиция, страх и подозрения кралски двор на Тюдорите властната Маргарет Боуфорт, майка на Хенри VII, определя правилата. Децата растат в сянката на баба си, изгаряща от желание да утвърди новата династия на узурпирания престол. Маргарет, по-голямата сестра на бъдещия крал Хенри VIII, възприема съвестно уроците на баба си — никой не може да стои по-високо от Тюдорите, никой не може да бъде по-богат, по-красив, по-смел и по-велик от представителите на тази династия.В кралския двор Маргарет има две съпернички, две съюзнички, две сестри — родната ѝ сестра, красивата и лекомислена Мери, и снаха ѝ, строгата и набожна Катерина Арагонска. В нелеките си съдби трите момичета са свързани до живот чрез обич и омраза, съперничество и споделена мъка — като три сестри, орисани да станат кралици на Англия, Франция и Шотландия, и да се изправят една срещу друга.
Слагам ръка върху гордо изпъкналия си корем. Аз не съм безплодно момиче.
— Очаквам дете — казвам дръзко.
— Току-що изгубихме сина си — казва той с рязък и тих глас. — И затова съм принуден да те попитам. Мислиш ли, че изгубихме сина си, защото върху вас, Тюдорите, тегне проклятие?
— Не — казвам гневно. — Мисля, че го изгубихме, защото вонящата ви страна е мръсна и студена, а половината деца, които се раждат, умират от студ или защото не могат да дишат в задимените стаи, а не могат да излязат навън на убийствено студения въздух. Вината е във вашата мръсна страна, вашите глупави акушерки, вашите болнави дойки с тяхното рядко мляко. Не защото над мен тегне проклятие.
Джеймс кимва, сякаш изслушва интересни сведения.
— Но другите ми деца са живи — отбелязва той. — В тази мръсна страна с глупави акушерки, болнави кърмачки и рядко мляко.
— Не всички. Освен това аз пак нося дете. Не съм безплодно момиче.
Той кимва отново, сякаш това е вярно наблюдение, което може да надраска в тетрадката си и да го обсъди с алхимика си.
— Така е. Желая ти добро здраве. Опитай се да не скърбиш твърде много за изгубеното дете. Ще изложиш на опасност онова, което носиш. А нашето момче е на небето. Трябва да вярваме, че той е невинен. Той прие Христа, беше кръстен. Може да е бил наполовина твой, от рода на узурпатор, който е убивал деца, и наполовина мой, син на кралеубиец и отцеубиец; ние сме двама грешни родители. Но той беше кръстен, за да се очисти от греха, затова трябва да се молим сега да е в рая.
— Иска ми се да бях с него на небето! — изкрещявам му.
— Как би могла, с греховете на твоето семейство? — пита той и ме оставя. Просто така. Без дори да се поклони.
* * *
Скъпа Катерина, изгубих момчето си, а съпругът ми е много груб към мен. Изрече ужасни неща. Единственото, което ме утешава, е че очаквам дете и се надявам да имаме ново момче. Мери ми разказва, че живеете много бедно и че няма планове за сватбата Ви с брат ми. Мъчно ми е за Вас. Сега, когато и аз самата съм много принизена, разбирам по-добре. Разбирам колко нещастна трябва да сте и постоянно мисля за Вас. Кой е помислял някога, че нещо може да се обърка толкова много за нас, които трябва да сме обичани от Бога? Смятате ли, че съществува причина? Не е възможно да има проклятие, нали? Ще се моля за Вас.
Кралица Маргарет
Дворецът Холирудхаус, Единбург
Шотландия, пролетта на 1508 г.
Когато ние с Джеймс потегляме на коне от замъка Стърлинг до Холирудхаус, билата на хълмовете са бели от сняг, а пътят покрай сивата река е втвърден от скреж. Имам нов, спокоен и надежден кон, който носи уверено мен и стегнато закръгления ми корем. Не казваме нищо повече за детето, което сме изгубили, надявайки се за онова, което ще дойде през това лято.
Веднага щом стигаме в Единбург, Джеймс отива до пристанището Лийт, където строи кораби и изпробва топове. Иска да построи ново, голямо пристанище, далече от пясъчните наноси. Казвам, че не разбирам защо са му толкова много кораби; баща ми също управлява страна, заобиколена от морета, а няма флотилия на свое разположение. Джеймс се усмихва и ме погъделичква с пръст под брадичката, като че ли съм невежа малка шивачка на платна от неговите докове, казва, че навярно си мечтае да владее моретата и ме пита как ще ми хареса да бъда кралица на всички океани?
Така че той не е в двора, когато пристига пратеник от баща ми, бдителен служител на име Томас Улзи, който иска да се види с Джеймс във връзка със запазването на мира. Така за мен става особено неловко да кажа, че кралят не е в двора, а изпробва стрелбата на нови, по-големи топове, и наглежда строенето на бойни кораби.
Но този Улзи не приема отказ, защото Шотландия е нарушила съюза и той е натоварен с поръчение да се увери, че Джеймс възнамерява да запази мира. За всичко са виновни незаконородените момчета — отново ми създават неприятности. Джеймс Хамилтън, новоизлюпеният граф на Аран, удостоен с благородническа титла на сватбения ми ден, придружи двете момчета при Еразъм в Италия и се върна у дома през Англия без писмен документ, който да му осигури свободно преминаване, поставяйки се в такова положение, че да бъде арестуван. Ето ги отново неприятните последици от нелепата загриженост на съпруга ми за неговите копелета; сега тя предизвика истински проблеми.
Може и да не разбирам всичко, макар че всички вечно се опитват да ми обясняват безкрайните условия и клаузи на договора, но дори аз разбирам за какво говори Томас Улзи, докато чакаме Джеймс да се върне от Лийт. Улзи казва, че французите се опитват да накарат съпруга ми да поднови традиционния си съюз с тях, а баща ми се опитва да го убеди да се придържа към договора за вечен мир. Тъй като женитбата ни беше част от договора, редно е съпругът ми да го зачете, както зачита женитбата ни. Той се ожени за принцеса на Англия, следователно би трябвало да поддържа постоянен мир: това значи „вечен“. Не би трябвало да сключва съюз с Франция и не му трябват оръдия и флотилия от кораби, и най-голямото оръдие на света.
