Три сестри, три кралици

Томас Улзи трябва да обясни това на съпруга ми, така че изпращам да го повикат веднага с думите, че трябва да се прибере у дома. Улзи ми говори, и говори, и говори, с надеждата, че ще убедя съпруга си да не обръща внимание на французите и да потвърди съюза с Англия. Но съпругът ми е неоткриваем и когато най-накрая се връща в двора и аз успявам да говоря с него насаме, той ме потупва по бузата и казва:

— Какъв е девизът ми? Какъв ще бъде девизът на сина ни?

— „В моя защита“ — казвам нацупено.

— Именно — казва той. — Живея живота си, сключвам съюзите си, всеки ден правя всичко в защита на кралството си; и дори ти, макар да си принцеса, която няма равна на себе си, не ще ме убедиш да изложа на опасност страната си, като оскърбя французите.

— Французите не са ни от полза — казвам му. — Единственият съюз, който ни е нужен, е с Англия.

— Сигурен съм, че си права, моя царствена съпруго — казва той. — И ако Англия се превърне в малко по-отзивчив съсед, отколкото е в момента, тогава нашият съюз ще продължи дълго.

— Надявам се да не забравяш, че съм родена като английска принцеса, преди да стана шотландска кралица — казвам му.

Той ме плясва леко по задника, сякаш съм някоя от пачаврите му.

— Никога не забравям колко си важна — казва с усмивка. — Никога не бих се осмелил.

— Е, какво ще кажеш на Томас Улзи? — упорствам.

— Ще се срещна с него, ще разговарям с него цели часове — обещава той. — А накрая ще му кажа какво възнамерявам да направя, какво винаги съм възнамерявал да направя: да запазя мира с Англия и да съхраня приятелството си с Франция. Защо да се сприятелявам с едната страна, а не с другата? След като всяка от тях е не по-малко лоша от другата? След като единственото, което и двете искат, е да погълнат моята страна? А единствената причина да се интересуват изобщо от нас е желанието да изложат на опасност другата страна.