Убийте Райм [calibre 2.47.0]

От външната страна на прозореца се виждаше голямо гнез­до на оси.

Мери Бет Макконъл долепи лице до мръсното стъкло на затвора си и го загледа.

Това гнездо, сиво, леко влажно, отвратително, я обезсър­чаваше най-много от всичко.

Беше по-потискащо от решетките, които Гарет бе зази­дал внимателно от външната страна на прозорците. По-обезкуражаващо от дебелата дъбова врата и яките резета. По-ужасно от пътя от Блакуотър Ландинг дотук в компанията на Насекомото.

Гнездото имаше формата на конус, обърнат с тясната част към земята. Беше закрепено на един клон, който Гарет бе опрял до прозореца. Вътре имаше сигурно стотици лъскави насекоми на жълти и черни ивици, които излитаха и влитаха през дупката в долния край.

Когато се събуди тази сутрин, Гарет вече го нямаше. Ос­тана в леглото още час, за да се свести след силния удар по главата. След това се изправи несигурно на крака и погледна през прозореца. Първото, което видя, бе гнездото.

Момчето го беше оставило на прозореца и Мери Бет не можеше да си представи защо. След известно време ѝ дойде една мисъл: Гарет използваше гнездото като свой боен флаг, символ на победата.

Мери Бет Макконъл познаваше добре историята. Знаеше за военното изкуство, за армиите, които побеждават други армии. Бойните знамена се използват не само за да обозначиш на коя страна си, а и за да напомнят на победения кой го е надвил.

Гарет я беше надвил. Е, поне бе спечелил битката. Изхо­дът от войната още не се знаеше.

Мери Бет докосна раната на главата си. Беше се ударила ужасно по слепоочието. Кожата ѝ бе наранена. Запита се да­ли ще се получи инфекция.

Намери ластик в раницата си и върза дългата си кестеня­ва коса на опашка. По врата ѝ се стичаше пот, мъчеше я ужасна жажда. Жегата я задушаваше и тя се замисли дали да не свали дънковата си риза - винаги носеше дълги ръкави, когато се налагаше да копае сред храсталаци и треви. Въпре­ки жегата сега реши да не се съблича. Не искаше, когато похитителят ѝ се завърне, да я завари само по розов сутиен. Гарет Ханлън със сигурност не се нуждаеше от допълнител­ни насърчения в тази насока.

Мери Бет хвърли последен поглед на гнездото и се отда­лечи от прозореца. Обиколи за пореден път тристайната ба­рака, търсейки напразно някакъв изход. Сградата беше солидна и много стара, с дебели дървени стени. Отвън се виж­даше широка поляна, стотина метра по-нататък започваше гората. Самата барака също се намираше в гъста група дър­вета. От прозореца на задната страна (онзи с гнездото) се виждаше блестящата повърхност на голямото езеро, покрай което бяха минали предния ден.