![Убийте Райм [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/4/ubijte-rajm-calibre-2-47-0-download.jpg)
Убийте Райм [calibre 2.47.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийте Райм [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— А аз не - призна той, сякаш се извиняваше. - Купувам си ги от магазина.
Продължиха известно време мълчаливо, оглеждайки земята за корда.
— Какво ще кажеш - попита лукаво Джеси, отмятайки русата коса от потното си чело - да ти покажа моя...
Сакс го изгледа подозрително.
— ... най-добър резултат в състезанието на Асоциацията - уточни той. - Твоят колко е?... Хайде, кажи, не се притеснявай. Това е спорт. Пък и аз се състезавам от десет години. Нищо чудно да съм малко по-добър.
— Две хиляди и седемстотин - отвърна тя.
Джеси кимна:
— Да, това е максималният възможен резултат. Стрелба с три различни пистолета, максимум по деветстотин точки за всеки. Питах кой ти е най-добрият резултат.
Ставите я заболяха. Тя присви очи от болка:
— Това ми е най-добрият резултат. Две хиляди и седемстотин.
Джеси спря и я изгледа подозрително. Явно си мислеше, че се шегува, но тя говореше съвсем сериозно. Той се усмихна смутено:
— Ама това е най-добрият възможен резултат.
— Е, не го постигам винаги, но нали питаше кой ми е най-добрият.
— Ама... Не познавам някой, който да е постигал две хиляди и седемстотин точки.
— Сега познаваш - засмя се Нед. - Не се притеснявай, Джеси, това е само спорт.
Младият полицай поклати глава:
— Две хиляди и седемстотин...
Сакс съжали, че не го излъга. И бездруго беше хлътнал...
— Кажи, като свърши всичко, дали няма да имаш малко време да постреляме заедно? - предложи срамежливо той.
„По-добре да изстреляме някоя кутия патрони, отколкото да ми говори на чаша кафе колко е трудно да срещне подходящата жена в Танърс Корнър.“
— Ще видим - отвърна уклончиво.
— Каня те на среща - произнесе той думите, които най не ѝ се искаше да чува.
— Ето, стигнахме - обяви Люси.
Спряха в края на гората. Кариерата беше пред тях.
Сакс ги накара да клекнат. Господи, колко я болеше! Всеки ден пиеше кондроидин и гликозамин, но при тази жега и в този влажен въздух...
— Райм смята, че Гарет може още да е тук - каза. - А това, че уликите не показват, че е въоръжен, не означава, че не е.
Загледа изкопа - около двеста метра в диаметър и трийсетина метра дълбок. Отвесните скални стени бяха жълти като стари кости, дъното беше пълно с тъмнозелена, воняща вода. На двайсетина метра около ямата не растеше нищо.
— Стойте настрани от водата - предупреди Люси. - Опасна е. Едно време децата идваха да се къпят. Племенникът ми, по-малкият брат на Бен, също идва веднъж. Баща му хубаво го наложи с каиша. Аз пък просто му показах снимката на Кевин Добс, след като беше престоял една седмица във водата. След това не е стъпил наблизо.
— Този психологически подход доктор Страх ли ти го препоръча? - пошегува се Сакс.
Люси се засмя.
Сакс отново си помисли за деца.
„Не сега, не му е сега времето...“
Телефонът ѝ завибрира. Беше изключила звука, тъй като се приближаваха до престъпника.
— Сакс, къде сте? - чу се гласът на Райм.
— На ръба на кариерата - прошепна тя.
— Има ли някой?
— Току-що дойдохме. Засега не се вижда нищо подозрително. Тъкмо започваме претърсването. Всички постройки са сринати до основи, не виждам къде може да се скрие. Има обаче много удобни места за клопки.
— Сакс...
— Какво има, Райм?
Загриженият му глас я тревожеше.
— Има още нещо. Току-що получих резултатите от ДНК-анализа на салфетката, която намери тази сутрин.
— И?
— Спермата е на Гарет. Кръвта е на Мери Бет.
— Изнасилил ли я е?
— Внимавайте, Сакс, но не се бавете. На Лидия не ѝ остава много време.
Лидия се криеше в тъмна, мръсна стаичка, някогашен склад за зърно. Ръцете ѝ все още бяха вързани зад гърба, виеше ѝ се свят от жегата и обезводняването. Това бе първото скривалище, което намери, след като избяга от Гарет. Когато се вмъкна и затвори вратата, десетина мишки се разбягаха в краката ѝ и тя мобилизира цялата си воля, за да не запищи.
Стъпките на Гарет се чуваха някъде навън заедно с постоянното стържене на воденичния камък.
Обхвана я паника и започваше да съжалява, че му е избягала. Само че вече нямаше връщане назад. Не можеше да се предаде. Беше му причинила болка и той щеше да ѝ отмъсти, ако я хване. Може би дори щеше да я убие. Не ѝ оставаше друго, освен да избяга.
Тя погледна през една пролука на вратата и се заслуша внимателно. Чу стъпките му в съседната стая, мърмореше си нещо и отваряше вратите на другите складови помещения. Беше се надявала да помисли, че е избягала навън, но той очевидно знаеше, че не е успяла, и я търсеше в сградата. Реши да не стои повече в склада. Гарет скоро щеше да я намери. Измъкна се от скривалището си и безшумно влезе в съседната стая. Единственият изход оттам бе стълбището за втория етаж. Тръгна нагоре. Задъха се. Едва пазеше равновесие.