![Убийте Райм [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/4/ubijte-rajm-calibre-2-47-0-download.jpg)
Убийте Райм [calibre 2.47.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийте Райм [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
Прибраха оръжията си и продължиха мълчаливо.
Хората реагираха по различен начин пред Линкълн Райм.
Едни започваха с добродушни шеги за инвалиди и паралитици.
Други, като Хенри Давет, изобщо не обръщаха внимание на недъга му.
Трети реагираха като Бен - правеха се, че не го виждат, и копнееха час по-скоро да се махнат от погледа му.
Точно тези третите бяха най-омразни на Райм - отношението им му напомняше колко е по-различен от другите. Сега обаче нямаше време да се занимава с поведението на временния си асистент. Гарет завличаше Лидия все по-дълбоко и по-дълбоко в пущинака, а Мери Бет можеше всеки момент да умре от задушаване, жажда или загуба на кръв.
Джим Бел влезе в стаята и викна:
— Има добри новини от болницата. Ед Шефър прошепнал нещо на една от сестрите. После отново загубил съзнание, но аз го приемам като добър знак.
— Какво е казал? Нещо за картата в бараката ли?
— Казал е нещо като „важно“ и „олива“.
Бел се приближи до картата. Посочи една местност на изток от Танърс Корнър:
— Това е вилна зона. Едно от пътчетата се казва Олив стрийт, но се намира на юг от Стоун Крийк. Да кажа ли на Люси и Амелия да проверят?
Пак вечното противоречие: веществените доказателства срещу показанията на свидетели. За Райм спор нямаше.
— Да останат, където са - отсече той. - На север от реката.
— Сигурен ли си?
— Да.
— Добре - съгласи се неохотно шерифът.
Телефонът иззвъня и Райм го включи с бързо движение на безименния си пръст.
Гласът на Сакс прозвуча в слушалките:
— Райм, намираме се на място, където се пресичат четири-пет пътеки, не знаем накъде да тръгнем.
— И аз не знам, Сакс. Ще се опитаме да поработим още по уликите.
— От книгите не можеш ли да измислиш нещо?
— Не, но са много интересни - доста сериозно четиво за шестнайсетгодишно момче. По-умен е, отколкото си мислехме. Къде точно се намираш, Сакс? Бен, иди, ако обичаш, при картата.
Сакс отново поиска мнението на останалите от отряда, след това заговори на Райм:
— На около шест километра на североизток от мястото, на което пресякохме Стоун Крийк, почти по права линия.
Райм повтори думите ѝ на Бен, който постави ръка на картата. Квадрант Ж-7.
Близо до дебелия му пръст Райм забеляза някакво правоъгълниче.
— Бен, какво е това?
— Мисля, че е никаква стара кариера.
— О, Господи!
— Какво има?
— Защо, по дяволите, никой не ми е казал, че наблизо има кариера?
Бен сведе виновно очи; явно приемаше упрека лично.
— Ами аз...
Райм не го слушаше. Можеше да обвинява само себе си. Трябваше да се досети, нали Давет говореше, че много хора изкарвали препитанието си с добиване на варовик. Как иначе да го добиват освен в кариери? Райм веднага трябваше да попита. А и нитратите не бяха от самоделна бомба, а от динамита, с който са разбивали скалите.
— Сакс, на около половин километър на запад от вас има изоставена кариера.
В слушалките се чу тих разговор. След това гласът на Сакс отново прозвуча ясно:
— Джеси я знае.
— Гарет е минал през нея. Не знам дали още е там, така че внимавайте. Може да не е поставил бомби, но е майстор на капаните. Обади се, като откриете нещо.
Сега, когато заветното желание на Лидия - да се скрие от жегата, най-сетне се бе сбъднало, тя огледа помещението, за което беше копняла, и го намери ужасяващо.
Похитителят ѝ ту крачеше нервно из стаята, ту поглеждаше през прозореца, после сядаше, изпукваше с кокалчета, мърмореше си, оглеждаше тялото ѝ, пак ставаше и започваше да крачи... По едно време забеляза нещо на пода, наведе се и го вдигна. Лапна го лакомо и го глътна. Лидия се зачуди дали не е било насекомо. Само от мисълта ѝ призля.
Продължаваше да седи със завързани ръце до стената. Помещението, в което се намираха, вероятно беше нещо като приемна за клиентите. Опушен коридор водеше към складовете и мелничните помещения. През пукнатините на стените се процеждаше ярка слънчева светлина и Лидия си представи, че ангелът ѝ пазител слиза на земята. Забеляза нещо оранжево. Присви очи и различи няколко пакета бисквити и чипс. Имаше и бутилки минерална вода. Не ги беше видяла, когато влизаха.
Защо му беше всичката тази храна? Колко време смяташе да я държи тук? Твърдеше, че ще останат само за през нощта, но тук имаше провизии за месец. Дали не смяташе да я държи по-дълго време?
— Добре ли е Мери Бет? - попита тя. - Да не си ѝ направил нещо?
— Не би ми хрумнало дори!
Каза го, без да се замисли, и на Лидия ѝ се стори, че е репетирал отговора. Тя отново загледа слънчевите лъчи, които се процеждаха през процепите. Отнякъде се чуваше леко стържене - вероятно от въртящия се воденичен камък.