![Убийте Райм [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/4/ubijte-rajm-calibre-2-47-0-download.jpg)
Убийте Райм [calibre 2.47.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийте Райм [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— Отведох я само защото исках да я предпазя - продължи да рецитира Гарет. - Тя сама искаше да се махне от Танърс Корнър. На морето много ѝ харесва. На кого няма да му хареса?
Беше нервен. Бързо разкъса един плик с чипс. Изяде лакомо няколко шепи. Дъвчеше бързо, от устата му падаха трохи. Подаде пликчето на Лидия:
— Ако си гладна, да ти вържа ръцете отпред?
Тя поклати глава. Едва се сдържаше да не повърне.
Той изпи цяла кутия кока-кола на един дъх. След това продължи да яде.
— Воденицата изгоря преди две години - обясни ѝ. - Не знам кой я запали. Харесва ли ти звукът от камъка? Готин е. Колелото се върти. Напомня ми за една песен, която ми пееше татко: „Върти се голямо колело...“
Той натъпка още чипс в устата си, без да спира да говори. Известно време нищо не му се разбираше. Накрая преглътна и продължи по-ясно:
— ... ми харесва много. Седиш си нощем, слушаш цикади- те и жабите. Когато отивам към океана, винаги прекарвам нощта тук.
Той спря да говори и внезапно се втренчи в нея. Усещаше погледа му. Изведнъж скочи и клекна до нея.
Лидия едва не се задуши от вонята на пот. Очакваше да заопипва гърдите или бедрата ѝ.
Той обаче явно не се интересуваше от прелестите ѝ. Отмести един камък и вдигна нещо.
— Стоножка - обяви гордо.
Беше дълга и жълтеникавозелена на цвят. Лидия помисли, че всеки момент ще повърне. Страхуваше се, че момчето ще изяде гадината или ще накара нея да го направи.
— Много са чисти. Много ги харесвам - продължи той. Остави я да пълзи по ръката му. - Знаеш ли, те не са насекоми... Ако ги уплашиш, стават опасни. Индианците ги смачквали и намазвали с тях стрелите си. Когато стоножката е уплашена, такова... изхвърля отрова и така се спасява. Враговете налапват отровата и умират. Страхотно, а?
Той се замисли за минута, после пак се разпали:
— Точно това не харесвам във филмите за Пришълеца. Гледала ли си ги? Направо ме ядосват. Не е честно! Помисли само, хората нападнаха първи, не е ли така? Животните не им бяха направили нищо! По дяволите! Те просто бяха гладни. Как можем да ги обвиняваме, че са убили онези хора на космическия кораб? Как можеш да виниш някого само защото е останал верен на природата си?
Гарет полека-лека се успокои и продължи да наблюдава стоножката, която вече пълзеше към рамото му. Гледаше я по същия начин, по който Лидия наблюдаваше племенничката си: с умиление, радост, едва ли не с любов.
Обзе я паника. Знаеше, че трябва да запази спокойствие, че не бива да се съпротивлява на Гарет, а да го предразположи. Но това гадно животно, което пълзеше по тялото му, начина, по който пукаше кокалчетата на пръстите си, възпалената му кожа, влажните му, зачервени очи и трохите по брадичката му я изпълваха с отвращение.
Чувствата ѝ надделяха и тя се извъртя по гръб. Гарет я погледна с любопитство. Лидия го изрита с все сила. Краката ѝ бяха силни. Уцели го право в гърдите.
Той отхвърча назад. Удари главата си в стената и се търкулна на пода. После изкрещя от болка и се хвана за ръката - стоножката явно го беше ухапала.
„Само така!“ - помисли си въодушевено Лидия. Ангелът ѝ хранител се беше завърнал. Тя скочи на крака и се затича към мелничното помещение в края на коридора.
12.
Според Джеси Корн кариерата беше съвсем наблизо.
— Още пет минути - каза той на Амелия. После я погледна и добави: - Знаеш ли, исках да те питам... Когато извади револвера, като чухме пуйката... А и в Блакуотър Ландинг, когато Рич Кюлбо ни стресна... Това беше... забележително.
Сакс само вдигна рамене.
— Явно си доста бърза в стрелбата - добави той.
— Това ми е хоби - отвърна тя.
— Без майтап!
— По-лесно е от тичането за здраве. По-евтино от фитнеса.
— Състезаваш ли се?
— В клуба по стрелба „Норт Шор“ на Лонг Айлънг - кимна Сакс.
— А участвала ли си в състезания на Националната асоциация по спортна стрелба?
— Да.
— И аз си падам по този спорт! Стрелям и с пушка, разбира се, но силата ми е късоцевното оръжие.
Тя също го предпочиташе, но замълча. Не искаше да има прекалено общи неща с Джеси Корн.
— Сама ли си подготвяш заряда на патроните? - продължи да разпитва той.
— Да. Е, само големите калибри. При малките остават много мехурчета в куршума.
— Да не би и сама да си лееш куршумите?
— Да.
Усмихна се при мисълта как, докато домовете на съседите ѝ ухаят на сладкиши, нейният мирише на разтопено олово.