Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Някои от тях се бяха обучавали за бойните ями, когато Денерис Таргариен превзе Мийрийн и ги освободи от веригите, и вече познаваха добре меча, копието и бойната брадва, преди сир Баристан да ги поеме. Някои можеше и да са готови. „Момчето от Островите на Базилиска например. Тумко Лхо.“ Черен беше като майстерско мастило, и бърз и силен, най-добрият роден майстор на меча, когото Селми беше виждал след Джайм Ланистър. „Ларак също. Камшичния удар.“ Сир Баристан не одобряваше бойния му стил, но за уменията му нямаше съмнение. Ларак имаше още години пред себе си, докато усъвършенства истинските рицарски оръжия, меч, копие и боздуган, но беше убийствен с камшика и тризъбеца си. Старият рицар го беше предупредил, че камшикът ще е безполезен срещу брониран противник… докато не видя как борави с него: перваше го около краката на противниците си и ги събаряше на земята. „Не е рицар все още, но е силен боец.“
Ларак и Тумко бяха най-добрите му. След тях момчето от Лхазар, което другите момчета наричаха Червеното агне, макар че засега той бе само свирепост и никаква техника. Може би и братята, трима гхискарци от простолюдието, взети в робство, за да платят дълговете на баща си.
С тях ставаха шест. „Шест от двайсет и седем.“ Селми се беше надявал на повече, но шест бяха добро начало. Повечето други момчета бяха по-малки, и по-запознати с тъкачни станове, плугове и нощни гърнета, отколкото с мечове и щитове, но се трудеха здраво и се учеха бързо. Няколко години като скуайъри и можеше да има още шест рицари, които да даде на кралицата. Колкото до тези, които никога нямаше да се подготвят, е, не всяко момче е родено за рицар. „Кралството има нужда и от свещари, ханджии и оръжейници.“ Това бе толкова вярно в Мийрийн, колкото и във Вестерос.
Докато наблюдаваше тренировката им, сир Баристан се замисли дали да не издигне Тумко и Ларак в рицарство тук и веднага, а може би и Червеното агне. Само рицар можеше да направи другиго рицар, а ако тази нощ нещо се объркаше, утрото можеше да го завари мъртъв или в тъмницата. Кой щеше да помаже тогава скуайърите му? От друга страна, доброто име на един нов рицар поне отчасти произтичаше от честта на мъжа, който го е посветил в рицарство. Нямаше да е добре за момчетата му, ако се знаеше, че са получили рицарските си шпори от изменник, а и това като нищо можеше да ги вкара в тъмницата при него. „Заслужават по-добро — реши сир Баристан. — По-добре дълъг живот като скуайър, отколкото кратък като опетнен рицар.“
По здрач каза на питомците си да оставят мечовете и щитовете си и да се съберат около него. Заговори им какво значи да си рицар.
— Това, което прави един рицар, е поведението, не мечът. Без чест един рицар не е нищо повече от обикновен убиец. По-добре е да умреш с чест, отколкото да живееш без нея. — Момчетата го гледаха неразбиращо, но един ден щяха да разберат.
След това, отново на върха на пирамидата, сир Баристан завари Мисандей да чете сред купчините ръкописи и книги.
— Стой тук тази нощ, дете — каза ѝ. — Каквото и да се случи, каквото и да видиш или чуеш, не напускай покоите на кралицата.
— Тази чува — отвърна момичето. — Ако може да попита…
— По-добре недей.
Сир Баристан излезе сам в градините на терасата. „Не съм създаден за това“, помисли си, загледан над просторния град. Пирамидите се събуждаха една подир друга, грейваха фенери и факли, а сенките се сбираха долу по улиците. „Заговори, коварства, шепоти, лъжи, тайни в тайни, а аз някак станах част от тях.“
Може би трябваше вече да е свикнал с такива неща. Червената цитадела също имаше своите тайни. „Дори и Регар.“ Принцът на Драконов камък никога не му се беше доверявал така, както се доверяваше на Артур Дейн. Харънхъл бе доказателство за това. „Годината на лъжливата пролет.“
Споменът все още горчеше. Старият лорд Уент бе обявил турнир скоро след едно гостуване на брат си, сир Осуел Уент от Кралската гвардия. Варис шепнеше на ухото на крал Ерис и го убеди, че синът му заговорничи да го свали, че турнирът на Уент е само повод за Регар да се срещне с толкова велики лордове, колкото може да събере. Ерис не беше излизал извън Червената цитадела след Дъскъндейл, но изведнъж обяви, че ще придружи принц Регар до Харънхъл, а оттам всичко се обърка.
„Ако бях по-добър рицар… ако бях свалил принца от коня така, както свалих толкова други в онзи последен двубой, на мен щеше да се падне да избера кралицата на любовта и красотата…“
Регар беше избрал Лиана Старк от Зимен хребет. Баристан Селми би направил друг избор. Не кралицата, която не присъстваше. Нито Елия Дорнска, макар и да беше добра и нежна. Ако тя беше избрана, много война и скръб щеше да се избегне. Изборът му щеше да е една млада девица, отскоро в двора, от компаньонките на Елия… макар че в сравнение с Ашара Дейн дорнската принцеса беше кухненска пачавра.