Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
„Любовта ѝ към Даарио е отрова. По-бавна отрова от скакалците, но също толкова смъртоносна.“
— Все пак остава Джого — каза сир Баристан. — Той и Хиро. И двамата са скъпи на нейно величество.
— Ние също имаме заложници — напомни му Скааз Бръснатото теме. — Ако търговците на роби убият един от нашите, убиваме един от техните.
В първия миг сир Баристан не разбра какво има предвид. След това ахна.
— Виночерпците на кралицата?
— Заложниците на кралицата — настоя Скааз мо Кандак. — Граздар и Кеза са от кръвта на Зелената грация. Мезара е от Мерек, Кезмя е Пал, Азак — Гхазийн. Баказ е Лорак, от рода на самия Хиздар. Всички са синове и дъщери на пирамидите. Зак, Куазар, Ухлез, Хазкар, Дазак, Йеризан, всички са деца на Велики господари.
— Невинни момичета и хубаволики момчета. — Сир Баристан ги бе опознал всички, докато служеха на кралицата, Гразар с мечтите му за слава, свенливата Мезара, ленивия Миклаз, суетната хубава Кезмя, Кеза с големите очи и ангелския глас, Дазар танцьора и останалите. — Деца.
— Деца на Харпията. Само кръв може да изкупи кръв.
— Така каза и юнкаецът, който донесе главата на Гролео.
— Беше прав.
— Няма да го позволя.
— Каква полза от заложници, ако са недосегаеми?
— Навярно бихме могли да предложим три от децата за Даарио, Хиро и Джого — каза сир Баристан. — Нейно величество…
— Нейно величество не е тук. Ние с теб трябва да решим какво да се направи. Знаеш, че съм прав.
— Принц Регар имаше две деца — каза сир Баристан. — Ренис беше малко момиче, Егон — още бебе. Когато Тивин Ланистър взе Кралски чертог, мъжете му убиха и двете. Поднесе окървавените тела в пурпурни наметала, дар за новия крал. — „А какво каза Робърт, когато ги видя? Усмихна ли се?“ Баристан Селми беше тежко ранен на Тризъбеца, тъй че му бе спестена гледката с дара на лорд Тивин, но често се беше чудил. „Ако го бях видял да се усмихва над труповете на децата на Регар, никоя армия на тази земя нямаше да може да ме спре да го убия.“ — Няма да допусна убийството на деца. Приеми това или не участвам.
Скааз се изсмя.
— Упорит старец си ти. Твоите хубаволики момченца ще пораснат и ще станат Синове на Харпията. Убий ги, недей да чакаш.
— Убиваме хора за злините, които са направили, не за злините, които може да направят някой ден.
Бръснатото теме свали една брадва от стената, огледа я и въздъхна.
— Така да бъде. Хиздар и заложниците остават невредими. Това ще те задоволи ли, сир Дядо?
„Нищо в тази работа няма да ме задоволи.“
— Става. Часът на вълка. Запомни.
— Няма да забравя, сир. — Макар устата на бронзовия прилеп да не се движеше, сир Баристан усети усмивката зад маската. — Дълго чака Кандак за тази нощ.
„От това се боя.“ Ако крал Хиздар се окажеше невинен, това, което правеха сега, щеше да е измяна. Но как можеше да е невинен? Селми го беше чул да подканя Денерис да опита отровените скакалци, чул го беше да вика на хората си да убият дракона. „Ако не Действаме, Хиздар ще убие драконите и ще отвори портите за враговете на кралицата. Нямаме избор.“ Но както и да го въртеше и усукваше, старият рицар не намираше никаква чест в това.
Останалото от този дълъг ден пролази бързо като охлюв.
Знаеше, че някъде другаде крал Хиздар се съветва с Резнак мо Резнак, Маргаз зо Лорак, Галаза Галаре и другите си мийрийнски съветници, за да реши как най-добре да отговори на исканията на юнкайците… но Баристан Селми вече не участваше в такива съвети. Нито имаше крал, когото да пази. Вместо това направи обиколките си на пирамидата, за да се увери, че всички часови са на постовете си. Това му отне по-голямата част от предобеда. Следобеда прекара със своите сираци, дори взе меч и щит, за да подложи на по-сурово изпитание няколко от по-големите момчета.