Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
„Виж, Пени…“
Пени си беше търсила нов господар от деня, в който брат ѝ Грош бе загубил главата си. „Иска някой да се грижи за нея, някой да ѝ казва какво да прави.“
Но щеше да е жестоко да ѝ го каже. Затова ѝ обясни:
— Специалните роби на Йезан не се спасиха от бялата кобила. Всички са мъртви. Сладкиши пръв си отиде. — Гигантският им господар беше умрял в деня, в който избягаха, беше му казал Кафявия Бен. Нито той, нито Каспорио или друг някой от наемниците не знаеше за другите от колекцията изроди на Йезан… но щом на Пени ѝ трябваха лъжи, за да спре да бленува, щеше да я лъже. — Ако искаш пак да си робиня, ще ти намеря добър господар, щом свърши тази война, и ще те продам за достатъчно злато, за да ме върне у дома — обеща ѝ Тирион. — Ще ти намеря някой мил юнкаец, който да ти сложи друг златен нашийник, с малки звънчета на него, които да звънкат като ходиш. Първо обаче трябва да оцелееш в това, което предстои. Никой не купува мъртви глумци.
— И мъртви джуджета — каза Джора Мормон. — Всички май ще храним червеите, като свърши тази битка. Юнкайците са загубили тази война, макар че ще им трябва малко време, докато го разберат. Мийрийн има армия от пехота на Неопетнените, най-добрата на света. И има дракони. Три дракона, само да се върне кралицата. А тя ще се върне. Трябва. Нашата страна включва четирийсет дребни юнкайски лордове, всеки с неговите полуобучени полумаймуни. Роби на кокили, роби във вериги… може да имат войници слепци и паралитични деца, не бих се изненадал.
— О, знам. Вторите синове са на губещата страна. Трябва пак да обърнат плащовете, и то веднага. — Тирион се ухили. — Това го остави на мен.
Кралският унищожител
Двамата заговорници — бяла и черна сянка — се събраха в тишината на оръжейната на второто ниво на Великата пирамида сред рамки с копия, снопове метални стрели и стени, отрупани с трофеи от забравени битки.
— Тази нощ — каза Скааз мо Кандак. Бронзовото лице на прилеп кръвопиец надничаше изпод качулката на кърпеното му наметало. — Всичките ми хора ще са на място. Думата е „Гролео“.
— Гролео. — „Подходящо всъщност.“ — Това, което направиха с него… Ти беше ли на дворцовия съвет?
— Сред четирийсетте гвардейци. Всички чакахме празният табард на трона да изрече заповедта, за да посечем на място Кървавата брада и останалите. Мислиш ли, че юнкайците щяха изобщо да дръзнат да поднесат на Денерис главата на неин заложник?
„Не“, помисли Селми.
— Хиздар изглеждаше потресен.
— Преструвка. Неговите близки Лорак ги върнаха невредими. Видя го. Юнкайците ни изиграха глумски фарс, с благородния Хиздар като главния глумец. Проблемът изобщо не беше Юрказ зо Юнзак. Другите търговци на роби с радост биха стъпкали сами стария глупак. Това трябваше да даде повод на Хиздар да убие драконите.
Сир Баристан помисли.
— Би ли посмял?
— Посмя да убие кралицата си. Защо не и любимците ѝ? Ако не действаме, Хиздар ще се поколебае малко, за да докаже неохотата си и да даде възможност на Мъдрите господари да го отърват от Бурната врана и кръвния ездач. Тогава ще действа. Искат драконите да са мъртви преди да пристигне волантинската флота.
„Да, и с право.“ Всичко съвпадаше. Не че на Баристан Селми му харесваше повече от това.
— Няма да стане. — Кралицата му беше Майката на дракони. Нямаше да позволи децата ѝ да пострадат. — Часът на вълка. Най-черната част на нощта, докато целият свят спи. — За първи път бе чул тези думи от Тивин Ланистър пред стените на Дъскъндейл. „Даде ми един ден, за да изведа Ерис. Каза ми, че ако не се върна с краля на другия ден до разсъмване, ще вземе града със стомана и огън. В часа на вълка влязох и в часа на вълка излязохме.“ — Сив червей и Неопетнените ще затворят и залостят портите на разсъмване.
— По-добре да атакуваме на разсъмване — каза Скааз. — Изригваме от портите и помитаме обсадните линии, разбиваме юнкайците, докато още залитат от постелите си.
— Не. — Двамата вече бяха спорили за това. — Има мир, подписан и подпечатан от нейно величество. Няма да бъдем първите, които ще го нарушат. След като задържим Хиздар, ще съставим съвет, който да управлява вместо него, и ще настоим юнкайците да ни върнат заложниците и да изтеглят войските си. Ако откажат, тогава и само тогава ще заявим, че мирът е нарушен, и ще излезем да им дадем сражение. Твоят начин е безчестен.
— А твоят е глупав — отвърна Бръснатото теме. — Часът е назрял. Освободените ни са готови. Жадни.
Това поне беше вярно. Симон Шарения гръб от Свободните братя и Молоно Йос Доб от Здравите щитове бяха зажаднели за битка, решени да се докажат и да измият всички злини, които бяха претърпели, в потоп от юнкайска кръв. Само Марселен от Мъжете на Майката споделяше съмненията на сир Баристан.