По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— И са се споразумели с Индия и Китай — продължи Роби Джексън. — Вярно че имат търкания, но в случая това им е само от полза. „Айк“ съвсем не е там, където трябва. Индийците блокират със самолетоносачите си Ормузкия проток. Не можем да прекараме оттам бойни кораби без въздушно прикритие. И хоп, нашият човек придвижва трите си корпуса. Саудитите ще се бият, но противникът им е много по-многочислен. Всичко ще свърши за по-малко от седмица. Оперативната му концепция съвсем не е лоша — заключи Джей-3.
— Атаката му с биологическо оръжие също е много хитър ход. Мисля, че успяха много повече, отколкото са разчитали. Почти всички наши бази и подразделения за момента са извън строя — забеляза министърът на отбраната.
— Господин президент, навремето в Мисисипи куклуксклановците казваха: когато видиш бясно куче, не го убивай, а го хвърли в нечий двор. Нали разбирате, някакъв мръсник наистина ни е докарал това до главата. Трябва да бързаме, ако не искаме да изостанем съвсем. Проблемът е обаче с какво?
— Колко време ще ни отнеме прехвърлянето на транспортните кораби до Саудитска Арабия?
— Три дни. Но има и още нещо. Корабите ще минат по най-бързия начин Суецкия канал и могат да стигнат протока навреме, но първо трябва да прекараме транспортните кораби с танковете покрай индийците. Те са четири и се ескортират от един кръстосвач, два миноносеца и две фрегати, и ако ги загубим, най-близкото място, откъдето можем да ги заменим, е в Савана.
— С какво разполагаме в Саудитска Арабия? — попита Бен Гудли.
— Достатъчно за сформиране на една тежка бригада. Същото е и в Кувейт. Третата комплектована бригада е в морето и плава натам.
— Кувейт ще бъде първата им цел — каза президентът. — Какво можем да закараме там?
— Ако ни притиснат до стената, можем да прекараме по въздуха 10-и авиополк от Израел, за да се обедини на място с частите там. Можем да го осъществим в рамките на двайсет и четири часа. Кувейтците ще уредят транспорта. Имат сключено споразумение с израелците за това. Ние помогнахме при подписването му — каза Роби. — Планът се нарича „Бъфало Форуърд“.
— Някой да мисли, че това не е умна идея? — запита Джак.
— Не мисля, че един механизиран полк ще успее да ги задържи, сър — каза Гудли.
— Прав е — съгласи се Джей-3.
Райън огледа хората около масата. Да знаеш беше едно нещо. Да можеш да действаш — съвсем друго. Той можеше да заповяда стратегическа ядрена атака срещу Иран. Във военновъздушната база „Уайтман“ имаше стратегически бомбардировачи Стелт В-2А, а с информацията, постъпила за последните два часа, получаването на разрешение за нанасяне на удар при управлението само на двама души нямаше да е никакъв проблем. „Духовете“, както наричаха самолетите В-2, можеха да стигнат до мястото за по-малко от осемнайсет часа и да превърнат територията на тази страна в димяща отровена пустиня.
Но не можеше да го направи. Дори и да му се наложеше, вероятно пак нямаше да го стори. Макар американските президенти отдавна да бяха изправени пред необходимостта някога да заявят на света: да, ние ще изстреляме ракетите си и ще вдигнем във въздуха бомбардировачите си, ако ни се наложи, това беше задължение, което Райън не мислеше, че ще изпълни. Дори и тази атака срещу страната му, използването на оръжия за масово поразяване — за Америка еквивалентът на ядрени бомби — беше плод на решението на един човек и бе осъществена с подкрепата на крайно ограничен брой хора. Можеше ли той да изпепели цели градове за отмъщение, да избие невинни хора, както беше постъпил Даряеи, само защото другата страна беше тръгнала първа? И да живее в мир със съвестта си след това? Трябваше да има нещо по-добро, някакъв по-хуманен вариант. Като например изпълнението на смъртната присъда над Даряеи.
— Ед?
— Да, господин президент?
— Къде са в момента Кларк и Чавес?
— Все още в Хартум, чакат нареждания.
— Как мислиш, могат ли пак да проникнат в Техеран?
— Няма да е много лесно. — Той се обърна към жена си. — Кажи ти, Мери.
— Руснаците ни помогнаха преди. Мога да ги помоля. Каква ще бъде задачата им?
— Открий първо дали могат да проникнат там. После ще обмислим подробностите. Роби?
— Да, господин президент?
— Десети брониран полк веднага да потегля за Кувейт.
— Слушам, сър — възкликна скептично Джексън.
Първо трябваше да се получи одобрението на кувейтското правителство. Посланикът го уреди. Не се оказа чак толкова трудно. Майор Сабах бе държал правителството си в течение на събитията в новия им съсед на север, а снимките от спътниците с подмяната на веригите на танковете улесниха нещата. Едновременно със задействането на армията в пълна бойна готовност кувейтското правителство изпрати по телекса формална молба Америка да започне разширени военни маневри в западната част на страната им. Всичко се задвижи много бързо. Управляващите в тази малка страна имаха пресни спомени от допуснати в близкото минало грешки. Единственото им условие беше придвижванията да се държат в тайна и Америка не възрази. Авиолайнерите на националните авиолинии започнаха да излитат и да се насочват на югозапад, над Саудитска Арабия, като след това обръщаха на север, над залива Акаба.