Хищник [bg]

Той измъкна ключа от джоба си, отключи и пристъпи в хладното, изпълнено с мирис на треви помещение. Двойка стари железопътни релси водеха към тъмен отвор в скалата, преграден с тежка желязна врата, също с катинар. Отключи и нея и я отвори, като я залюля на прясно смазаните й панти; вдъхна миризмата на опушен камък и мухъл и светна фенерчето, като внимаваше да не стъпи върху редиците от стари железопътни траверси и локви вода. Тунелът се врязваше в живата скала и тук-там, където скалата бе мухлясала и пропукана, таванът беше укрепен с масивни дървени греди.

След стотина стъпки тунелът изви наляво. Мадокс мина зад ъгъла и фенерчето му освети водосборната яма в тунела. Той пое по лявото разклонение и то скоро го изведе до задънен край, където бе издигнал стена от дървени греди, закована към подпорната конструкция на мината, за да направи малка затворническа килия. Приближи се към дървената стена и я потупа гордо. Солидна като скала. Бе започнал предишния ден по обяд и бе работил до среднощ, дванайсет часа без прекъсване, тежък физически труд.

Промъкна се през незавършения отвор в малко помещение, изградено в задънения край на тунела. Измъкна керосиновия фенер от куката, вдигна стъклото, запали фитила и го закачи на един гвоздей. Приветливият жълт блясък освети помещението — по всяка вероятност осем на десет стъпки. Не беше чак толкова лошо място, помисли си Мадокс. Беше сложил покрит с чист чаршаф матрак в единия ъгъл, готов за употреба. Наблизо стоеше стара дървена макара от кабел, която служеше за маса, два стари стола, измъкнати от разрушена къща, кофа с вода за пиене и друга — вместо тоалетна. Насреща, закрепен в камъка на отсрещната стена, бе забил четири половин инчови стоманени ябълковидни болтове, всеки от които със закалена верига и белезници — две за ръцете и две за краката.

Мадокс спря за момент, за да се полюбува на добре свършената си работа и се учуди още веднъж на късмета си, че е успял да открие всичко това. Тунелът не само бе идеален за целите му, но той бе успял да намери по-голямата част от гредите на самото място, стари мертеци и дъски, натрупани в дъното на мината, където бяха оцелели от безмилостните опустошения на времето.

Той прекъсна приятния си унес и погледна към грубото механично съоръжение, което лежеше върху варела, разяден от влага. Поглади го и го наклони заедно с болтовете, след което погледна нагоре. Още няколко греди и щеше да бъде готов. Вместо врата, която би била уязвима, щеше да сложи три греди на отвора — просто, здраво и напълно сигурно решение. Налагаше се да влезе и излезе най-много още няколко пъти.