![Хищник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/3/hishchnik-bg-download.jpg)
Хищник [bg]
- Автор: Престон Дуглас
- Серия: Уайман Форд #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-89-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хищник [bg]». Краткое содержание книги:
С „Хищник“ Дъглас Престън ще разтрепери читателите и ще ги държи в напрежение до последния миг. Майкъл Крайтън би искал той да е написал нещо, поне наполовина толкова всепоглъщащо; „Хищник“ е трилър за специалната ви колекция. Library Journal
„Хищник“ направо ме срази! Дъг Престън е малко като Гришам, малко като Крайтън, малко като Стивън Кинг, но си остава истински уникален, превъзходен писател със свои собствен стил. Дейвид Хагбърг, USA Today
1.
Сутрешното слънце грееше над високите плата и сипеше жар над земята. Джими Уилър спря в сянката на една хвойна и побърза да седне на близкия камък. Хернандес се отпусна до него с плувнало в пот лице. Уилър извади от раницата си термоса с кафе и наля една чаша за помощника си и една за себе си, след което отвори пакета „Марлборо“. Уийтли бе поел напред с кучетата и той сега ги гледаше как пресичат бавно голото плато.
— Ама че горещина.
— Да-а-а — съгласи се Хернандес.
Уилър всмукна дълбоко от дима, зареял поглед в безкрайния пейзаж от червени и оранжеви каньони, куполообразни канари, върхове, хребети, хълмове и плата — триста хиляди акра, дяволски безнадеждно, когато спреш и помислиш. Той присви очи срещу ярката светлина. Тялото направо щеше да изгори на дъното на някой от стотиците каньони, ако не бе хвърлено в някоя бог знае каква дупка или ниша, каквито наоколо имаше достатъчно.
— Не беше добре, че Уийтли не тръгна, когато следата беше още прясна — въздъхна Хернандес.
— Можеш да го кажеш отново, нищо няма да се промени.
Един малък самолет бръмчеше горе в небето — търсеше ниви с марихуана.
Уийтли се появи отвъд възвишението срещу тях с четири тежки манерки, преметнати през рамо, опитвайки да се задържи по дългия хлъзгав наклон, който блестеше в горещината. Двата му развързани копоя тичаха пред него изплезили езици и душеха земята.
— Обзалагам се, че сега Уийтли съжалява — каза Уилър. — Трябва да носи вода за себе си и за кучетата.
Хернандес се ухили:
— Какво мислиш? Имаш ли някакви теории?
— Първоначално си мислех, че е било дрога. Но вече смятам, че се касае за нещо по-голямо. Става нещо тук, в което са замесени двамата — Бродбент и монахът.
Уилър всмукна и хвърли фаса надолу по голата скала.
— Какво например?
— Нямам представа. Но търсят нещо. Помисли само — Бродбент разправя, че язди часове наред нагоре-надолу, за „удоволствие“. Гледай го ти, кучия му син! Ти би ли яздил просто за удоволствие?
— Няма начин.
— И видиш ли, случайно минавал наблизо и открил онзи иманяр точно след като онзи бил застрелян. По мръкнало, на дванайсет-тринайсет километра от пътя, направо сред нищото… Случайност? Стига бе.
— Да не мислиш, че той го е застрелял?
— Не. Но е замесен. Крие нещо от нас. Както и да е, два дни след стрелбата той отива горе да се срещне с този монах, Уайман Форд. Поразрових се около този тип, изглежда, че и той доста скита из пустинята, не се прибира с дни наред.
— Да-а-а, и какво таткова може да търсят?
— Това е въпросът. Има обаче нещо, което ти, Хернандес, не знаеш. Накарах Силвия да види дали в системата има нещо за този монах. И можеш ли да познаеш? Бил е в ЦРУ.
— Майтапиш се.
— Не знам цялата история, но изглежда, че е напуснал Бюрото внезапно, пристигнал в манастира и те го приели. Преди три и половина години.
— И какво е правил в ЦРУ?
— Не мога да разбера, знаеш как е. Жена му също работела там, но била убита при изпълнение на служебния си дълг. Той е герой. — Уилър всмукна нова порция дим, усети вкуса на горчивия филтър и запокити фаса. Изпитваше странно чувство на задоволство да замърсява този примитивен пейзаж, това място, което крещеше в ушите му: „Ти си никой, ти си нищо!“ през целия ден. Внезапно той се изправи. Беше забелязал черна точица, която се движеше по един не много отдалечен нисък хребет, напредвайки към някакви високи скали. Вдигна бинокъла, който висеше на врата му и се взря.
— Добре, добре. Говорим за дявола…
— Да не би да е Бродбент?
— Не. Тъй нареченият монах. С два чифта бинокли около врата. Точно както ти казвам: този човек търси нещо. По дяволите, давам си едната топка да разбера какво търси.
2.
Мадокс „Тревата“ се спря на прага на хижата, която бе наел, закачи палец на гайката на колана си и вдиша аромата на затоплените от сутрешното слънце борови иглички. Като примижа на яркото слънце, той вдигна чашата с кафе към устните си и отпи шумно. Беше се успал; часовникът показваше почти десет. Отвъд върховете на боровете се виждаха далечните върхове на Канхилон Маунтинс, огрени от сребърна светлина. Той излезе навън, каубойските му ботуши изтракаха кухо по дървото, и спря под табелката „Зала“. Побутна я леко с пръст и тя се разлюля напред-назад със скърцане на ръждясалите си панти.