![Хищник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/3/hishchnik-bg-download.jpg)
Хищник [bg]
- Автор: Престон Дуглас
- Серия: Уайман Форд #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-89-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хищник [bg]». Краткое содержание книги:
С „Хищник“ Дъглас Престън ще разтрепери читателите и ще ги държи в напрежение до последния миг. Майкъл Крайтън би искал той да е написал нещо, поне наполовина толкова всепоглъщащо; „Хищник“ е трилър за специалната ви колекция. Library Journal
„Хищник“ направо ме срази! Дъг Престън е малко като Гришам, малко като Крайтън, малко като Стивън Кинг, но си остава истински уникален, превъзходен писател със свои собствен стил. Дейвид Хагбърг, USA Today
— Разбира се. Но колкото до съботата…
— Да не планираш да оставиш въоръжена охрана? Стига бе. Отиваш рано в Тъксън и се връщаш преди мръкнало. Мога да се грижа за себе си.
Втора част
Чикскълъб
Тиранозавър рекс беше творение на джунглата. Живееше в най-дълбоките гори на Северна Америка, не дълго след като била откъсната от древния континент Лавразия. Територията й включваше повече от осем хиляди квадратни километра и се простираше от крайбрежията на древното вътрешно море Ниобрара до подножията на току-що създадената планина Роки Маунтинс. Това беше един субтропичен свят с безкрайни гори от огромни дървета, каквито никога след това не са съществували. Имаше араукарии, които достигаха височина от почти петстотин стъпки, гигантски магнолии и чинари, мета секвои, огромни палми и папратови дървета. Височината на зеления покров не позволяваше до почвата да достига много светлина, в резултат на което долу имаше достатъчно свободно жизнено пространство за огромните хищни динозаври и тяхната плячка, за да разиграват голямата драма на живота.
Тиранозавър рекс живееше през последната епоха на разцвет на динозаврите. Епоха, която би продължила неопределено дълго, ако не бе внезапно прекъсната от най-голямото природно бедствие, сполетявало някога планетата Земя.
Делеше си горите с множество други същества, включително с любимата си плячка, два вида птицечовкови динозаври и едмонтозаври. Понякога нападаше самотни трицератопси, но ги избягваше в стадо, следваше ги отдалеч и издебваше болни и умиращи екземпляри. По онова време по земята бродеха вид огромни бронтозаври, аламозаврите, но тиранозавърът рядко ги преследваше, предпочитайки да се задоволи с мършата, отколкото да рискува да ги убие. Прекарваше голяма част от времето си да ловува по крайбрежията на древните морски басейни. В дълбините им живееше хищник, по-голям дори от самия него — дълъг петдесет стъпки крокодил, познат като деинозукус, единственото животно, способно да убие тиранозавър рекс, достатъчно неблагоразумен, за да се осмели да навлезе в чужда територия, преследвайки плячка.
Той ловуваше също лептоцератопси, по-малки динозаври с големината на сърна, с папагалоподобна човка и предпазна яка отзад на врата. Друг динозавър, който нападаше, макар и предпазливо, беше анкилозавърът, както и почти братовчед си — нано тиранозавъра, по-малка и по-бърза версия на самия него. Понякога се случваше да нападне стар и немощен толозавър — вид със заплашителни рога, осем стъпки дълга глава — най-големият открит череп на сухоземно животно.
Почвата и дърветата гъмжаха от бозайници, които тиранозавърът едва забелязваше — хранещи се с плодове гризачи, двуутробни, най-ранните предшественици на кравата (животно с големината на плъх) и първия примат на света — същество, наречено Пургаториус, което се хранеше с насекоми. Съществуваха и динозаври, които той не можеше да ловува: например орнитомимусът, динозавър с размерите на щраус, който можеше да изминава повече от сто и дванадесет километра на час.
Тиранозавърът беше същество с навици. По време на дъждовния сезон, когато реките и блатата излизаха от коритата си, той се придвижваше на запад към по-високите участъци на предпланините. А когато настъпеше сухият сезон, след чифтосването, понякога се отправяше към верига от пясъчни хълмове, от подветрената страна на угасналите вулкани, за да си направи гнездо и да измъти яйца. Когато дъждовете започваха, той се връщаше обратно в големите гори, които се намираха по крайбрежието на Ниобрара.
Климатът беше горещ и влажен. Нямаше полярни ледени шапки, нямаше ледници — земята се намираше в хватката на един от най-горещите климатични цикли в своята история. Нивото на океана никога не се бе покачвало толкова високо. Огромни части от континентите лежаха под водата на вътрешни морета. Грамадни рептилии кръстосваха въздуха, земята и водата и това продължи двеста милиона години. Динозаврите се оказаха най-успешният клас от животинския свят, населявал някога планетата Земя. Бозайниците съществуваха съвместно с динозаврите почти сто милиона години, но те никога не станаха толкова много. Най-големият бозайник от епохата на динозаврите беше с размерите на кутия за хляб. Рептилиите бяха заели всички по-високи, подходящи за живот ниши.
А тиранозавър рекс окупира най-високите. Той управляваше върха на хранителната верига. Беше най-голямата биологична машина за убиване, съществувам някога на земята.