Хищник [bg]

— Пусни ги да ровят.

— Да ровят? — повтори Хернандес, а върху кръглото му лице се изписа тревога. — Дали не трябва да изчакаме криминалистите и медицинските инспектори?

— Още не знаем дали сме намерили тялото. Току-виж се оказал мъртъв елен. Не можем да домъкнем тук целия екип криминалисти, преди да сме сигурни.

— Мисля, че си прав.

Уилър вдигна раницата си и извади двете мистрии, които бе взел, като хвърли едната на Хернандес. — Съмнявам се, че е много надълбоко. Нашият убиец, мътните да го вземат, не е разполагал с много време.

Той клекна и започна да изгребва рохкавия пясък, като го хвърляше настрана. Хернандес правеше същото от срещуположната страна и скоро около тях се издигнаха две грижливо оформени купчини, които по-късно съдебните следователи щяха да пресеят. Докато се занимаваше с пясъка, той хвърляше по едно око и за улики — части от облекло или лични вещи, — но не се показа нищо. Дупката ставаше все по-дълбока, а пясъкът от сух премина във влажен. Със сигурност има нещо отдолу, помисли си Уилър, когато миризмата се усили.

На три стъпки от повърхността мистрията му одраска нещо космато и меко. Внезапно в ноздрите го удари силна воня. Той поразрови още малко, като дишаше през устата. Нещото беше заровено от пет дни във влажния пясък при четиридесет градусова температура и миришеше ужасно.

— Не е от човек — каза Хернандес.

— И сам виждам.

— Може би е елен.

Уилър заби мистрията по-дълбоко. Кожата беше твърде грапава, за да е на елен. След малко под мистрията му започнаха да се откъсват парче подир парче кожа и отдолу се разкри слузеста кафеникаво розова плът. Не беше елен: беше магаре. Магарето на иманяря, онова, за което Бродбент беше споменал.