Хищник [bg]
- Автор: Престон Дуглас
- Серия: Уайман Форд #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-89-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хищник [bg]». Краткое содержание книги:
С „Хищник“ Дъглас Престън ще разтрепери читателите и ще ги държи в напрежение до последния миг. Майкъл Крайтън би искал той да е написал нещо, поне наполовина толкова всепоглъщащо; „Хищник“ е трилър за специалната ви колекция. Library Journal
„Хищник“ направо ме срази! Дъг Престън е малко като Гришам, малко като Крайтън, малко като Стивън Кинг, но си остава истински уникален, превъзходен писател със свои собствен стил. Дейвид Хагбърг, USA Today
Това беше нещо изключително. Дори този малък образец си беше чиста проба палеонтологично откритие. А като си помислеше, че вероятно имаше цял динозавър като този, ако информацията му беше точна… Съвършеното вкаменено туловище на тиранозавър рекс, пълно — стомахът, без съмнение с последната погълната храна, мозъкът в цялото му великолепие, кожата, перата, кръвоносните съдове, репродуктивните органи, носните кухини, черния дроб, бъбреци, далак — болестта, от която е страдал, раните му, историята на живота му, всичко, идеално запечатано в камък. Това, до което бяха стигнали, бе най-близкото до „Джурасик парк“ в реалния свят.
Мелъди кликна върху следващото изображение.
— Това е костният мозък…
— Почакай — спря я Корвъс. — Какви са тези тъмни неща?
— Какви тъмни неща?
— Отзад, в последното изображение.
— О, тези. — Тя се върна към предишния образ и Корвъс посочи върху него някаква малка частица.
— Какво е това?
— По всяка вероятност артефакт от процеса на фосилизация.
— Не е ли вирус?
— Твърде голямо е. И твърде рязко очертано, за да е част от примитивната биология. Напълно сигурна съм, че е микрокристално нарастване, може би хорнбленда3.
— Напълно си права. Съжалявам. Продължавай.
— Бих могла да го разложа с рентгенов спектрометър с алфа-частици, да видим какво ще стане.
— Добре.
Тя мина през друга серия микрографии.
— Това е страхотно, Мелъди.
Тя се обърна към него с пламнало, сияещо лице.
— Мога ли да ви попитам нещо?
Той се поколеба и се стегна вътрешно. Щеше да има нужда от помощта й, беше ясно, и щеше да е много по-добре да подхвърли няколко трошици слава на лабораторната асистентка, отколкото да включи други куратори в проекта. Мелъди нямаше контакти, не бе влиятелна и нямаше перспектива, щеше да си остане просто една от многото доктори на науките на ниска позиция с мизерна заплата. Толкова по-добре, че е жена и не биха я вземали много на сериозно.
Той обви ръка около нея и се наведе по-близо.
— Разбира се.
— Има ли още от това нещо?
Корвъс не можа да се сдържи и се усмихна.
— Предполагам, Мелъди, че става въпрос за цял динозавър.
24.
Сали се почувства по-скоро обезпокоена, отколкото въодушевена от компютърната разпечатка, която Том бе разгънал върху кухненската маса.
— Става все по-лошо и по-лошо — въздъхна тя.
— Имаш предвид все по-добре и по-добре. Точно тази информация ми трябваше, за да разбера кой е онзи мъж и да открия дъщеря му.
Напълно в стила на Том, помисли си Сали — инат, воден от някакво дълбоко вкоренено чувство за вина, което го вкарваше в неприятности. И почти бе довело до убийството му в Хондурас.
— Виж, Том — този човек е търсил фосили в обществена земя. Със сигурност е свързан с черния пазар на вкаменелости и може би с организираната престъпност. Бил е лош човек и са го убили. Не би искал да се замесваш в това. И дори да намериш дъщеря му, фосилите няма да станат нейно притежание. Сам каза, че са на държавата.
— Обещах на умиращ човек и точка по въпроса.
Сали въздъхна с раздразнение.
Том обикаляше около масата като пантера, която издебва плячката си.
— Все още не си казала какво мислиш за всичко това.
— Възхитена съм, разбира се, но не това е въпросът.
— Точно това е въпросът. Това е най-важното палеонтологично откритие досега.
Независимо от всичко Сали бе силно привлечена от странното изображение. Беше неясно, размазано, но се виждаше, че не е просто скелет. Беше динозавър, цял, погребан в скалата. Лежеше на една страна, с отметнат назад тил, с отворени челюсти, двата му предни крайника бяха вдигнати, сякаш се опитваше да се освободи.
— Как се е мумифицирал толкова добре?
— Трябва да е било някакво почти уникално съчетание на обстоятелства, което дори не смея да си представя.
3
Скалообразуващ минерал, изграден от силикати на калция, магнезия и желязото. — Б.пр.