Пръстът, който те сочи [bg]

— А може би е така, защото кръвта остарява от постоянното движение по кръвоносните съдове в тялото, губи природната си сила и с все по-голям труд доставя на сърцето хранителните вещества, които то превръща в жизнени сили.

Момичето кимна, сякаш не намери нищо смайващо в казаното от мен, макар да се докосвах до някои от последните открития и на връх на всичко предложих нечувано преди тълкуване, посрещано от хора с повече години и опит в науката от мен със скептично поклащане на глава.

— Разбра ли, дете мое?

— Естествено — отвърна тя. — Какво има тук за разбиране?

— Но без съмнение трябва да те учудват думите ми, че кръвта циркулира в тялото.

— Може да се учуди само лекар — каза тя. — А това го знае всеки фермер.

— Как така?

— Когато колят прасе, прерязват му главната вена във врата. Кръвта изтича и месото става бяло и меко. Как би могла да изтече кръвта от един разрез, ако вените не са свързани помежду си? А тече сама, сякаш я изпомпват, значи и вътре в тялото тече в кръг. По-ясно от ясно е, нали?

Замигах насреща ѝ. На практикуващите изкуството на медицината бе отнело близо две хиляди години да стигнат до това изумително откритие, а някакво си момиченце твърдеше, че винаги го е знаела. Преди няколко дни дързостта ѝ би ме докарала до ярост, но сега само се запитах какво още тя и селяните, които спомена, биха могли да кажат, ако някой си направи труда да ги попита.

— А! Да… отлично наблюдение — промърморих, дотолкова объркан, та не си спомних веднага за какво говорех. Погледнах я сериозно и поех дълбоко дъх. — Във всеки случай възнамерявам да влея на майка ти нова, свежа кръв, за да получи възстановителна сила от много по-млада жена. Това още никой не е правил и дори не го е мислил, доколкото ми е известно. Но съм дълбоко убеден, че е единствената възможност да бъде продължен животът на майка ти.

Бедната девойка бе видимо зашеметена от думите ми и прочетох по лицето ѝ напрежение и тревога.

— Е, какво решаваш?

— Вие сте лекарят, господине. Всичко е във вашите ръце.

Отново вдишах дълбоко и си дадох сметка, че се бях надявал момичето да ме обсипе с нападки в презрение към Божията воля и кой знае какво още кощунство и така да ме избави от бремето, което тъй благородно поех върху себе си. Ала нямаше да се измъкна така лесно от съдбата си. Заложени бяха репутацията ми, професионалните ми умения и, както казах, връщане назад нямаше.

— Налага се да ви оставя сами с майка ти за малко и да отида да се консултирам с Лоуър, чиято помощ ще ми е нужна. Ще се върна възможно най-бързо.

Излязох от мизерната къщурка и оставих Сара Блънди коленичила до леглото на майка си да поглажда косата ѝ и да ѝ напява с тих и нежен глас. Утешителни, ласкави звуци, помислих си. Така ми пееше майка ми, когато бях болен, и също така ме милваше по косата. Това ме успокояваше в болестта и аз отправих молитва пеенето на дъщерята да донесе същото облекчение на майка ѝ.