Медея и нейните деца [bg]

Псевдо-Иванов се възхищаваше от невероятната чувствителност на Бутонов към телесното: имаше много независимост и ум в пръстите му, той мигновено усещаше къде е станало разместване на прешлени, къде има шип, къде е просто мускулна контрактура, и ръцете му учеха сложната наука за точковия масаж самостоятелно, без главата му да участва.

Ако имаше достатъчно богат речник и определена хуманитарна култура, Бутонов би могъл да разкаже за бодростта на гърба, за радостта на краката, за ума на пръстите, а също и за лениви рамене, непредразположени към усилие бедра или сънливи ръце, и всички тези състояния в живота на тялото той умееше да разпознава у легналия на масажната маса пред него.

Псевдо-Иванов го покани на гости в полупразното си едностайно жилище, украсено с тибетски икони. Познавач на Изтока, той искаше да заинтригува необикновения си ученик с благородната йога, мъдрата Бхагават Гига, изисканата китайска техника пакуа. Но Бутонов се оказа абсолютно неподатлив към областта на духовното.

— Всичко това е много умствено — и леко мръдна бицепса на дясната си ръка.

Учителят се разочарова. Но пък практическата йога и точковия масаж Бутонов усвои много бързо и във всичките им нюанси.

Самият Иванов по онова време имаше огромен успех не само като велик масажист, чиито услуги ползваха разни редки знаменитости: световен шампион по вдигане на тежести, гениална балерина, скандален писател. Той участваше в разни сбирки, организирани по домовете — изисканите развлечения в онези години — и провеждаше специални тренировки по йога.

Привлече към дейността си и Бутонов — поне към онази й част, която личеше на повърхността. С другата, осведомителната част, Бутонов нямаше нищо общо и чак след много години му хрумна какви невидими пагони носеше учителят.

Иванов го произведе свой помощник. Той обучаваше курсистите си, желаещи духовно освобождение, на мокша18 йога, а Бутонов се гънеше на килимчето да ги научи на поза лотос, лъв, змия и прочие нечовешки конфигурации.

Една от групите се събираше в просторния апартамент на виден академик, у дъщерята на академика. Участниците в сбирката до един бяха като втестени и Бутонов трябваше да ги научи на онова самочувствие на тялото, в което той самият толкова беше преуспял. Те бяха научни сътрудници — физико-химико-математици — и Бутонов изпитваше към тях абсолютно необяснимо чувство на леко презрение. Сред тях имаше една висока пълна девойка Оля, математичка, с тежки крака и грубовато лице, което от изходно нежнорозово ставаше застрашително червено по време на упражненията.

Два месеца след запознанството си те, предизвиквайки неодобрителното изумление на приятели и от двете страни, се ожениха. Стопанката на апартамента при вестта за набелязания брачен съюз цъкна с език:

— И какво ще прави горката Олечка с този разкошен звяр?

Но Оля не правеше с него нищо особено. Студен човек на разума вероятно във връзка с професията си, тя по това време вече беше защитила дисертация по топология, съкровен дял от математиката, и прецизната умствена дейност, която се извършваше в едрата й глава под прикритието на буйната неумита коса, представляваше смисълът на живота й.