Колимски разкази [bg]

— Федя, а, Федя, ами този, новият — защо не опиташ?

— Бива — оживи се Федя. — Дигнете го.

Събудиха Платонов.

— Слушай — рече му Федя, усмихнат почти угоднически, — малко се бях поразпалил.

— Нищо — процеди през зъби Платонов.

— Кажи, можеш ли да фраскаш романи?

В мътните очи на Платонов пробляснаха пламъчета. Как да не може! Всички в килията на следствения затвор се заслушваха, когато преразказваше „Граф Дракула“. Но онези там бяха хора. А тук? Да стане като шута в двора на Миланския херцог, като шута, когото са хранели за добра шега и който е ядял бой за лоша? Но тук нещата имат и друга страна. Той ще ги запознае с истинската литература. Ще стане просветител. Ще събуди у тях интерес към художественото слово, и тук, на дъното на живота, ще върши своето дело, ще изпълнява своя дълг. По стар навик Платонов не искаше да си признае, че просто ще бъде нахранен, ще получава допълнително супа не защото е изнесъл кофата с изпражненията, а за друга, по-благородна работа. Благородна ли? Все пак беше по-близо до чесането на мръсните апашки пети, отколкото до просветителството. Но гладът, студът, побоите…

Федя се усмихваше напрегнато и чакаше.

— Ммога — изрече Платонов и за пръв път през този тежък ден се усмихна. — Мога да фрасна.

— Ах ти, миличкият ми — развесели се Федя. — Ела, качи се тук. Ето ти хлебец. Утре ще си хапнеш по-добре. Седни тук, на одеялото. Запали един тутун.

Платонов, който не беше пушил цяла седмица, смучеше фаса с болезнена наслада.

— Как те викат?

— Андрей — отвърна Платонов.

— Та, Андрей, дай, значи, нещо по така и по-дългичко. От сорта на граф Монте Кристо. За трактори не ща.

— Може би „Клетниците“? — предложи Платонов.

— Това за Жан Валжан ли беше? Фраскали са ми го на Косой.

— Тогава „Клубът на валетата купа“ или „Вампирът“?

— А така, а така. Карай за валетата. Ей, гадове, по-тихо…

Платонов се изкашля.

— В град Санкт Петербург през хиляда осемстотин деветдесет и трета година било извършено тайнствено престъпление…

Вече се разсъмваше, когато Платонов остана без сили.

— Така свършва първата част — каза той.

— Бива си го — рече Федя. — Я как я е подредил! Лягай при нас. Нямаш много време за сън — зазорява се. Ще поспиш, докато си на работа. Събирай сили за довечера…

Платонов вече спеше.

Изкараха ги на работа. Един висок селски момък, който беше проспал валетата, злобно сръга Платонов на вратата.

— Върви, гадино, не се офлянквай.

Веднага някой му зашепна нещо на ухото.

Вече се строяваха, когато високият момък се приближи до Платонов.

— Не казвай на Федя, че съм те ударил. Аз, братле, не знаех, че си романист.