Жив или мъртъв [bg]

Бившият президент Райън си мислеше, че у дома и стените помагат. Беше взел докторската си степен по история в университета в Джорджтаун и познаваше кампуса не по-зле от дома си. Четенето на лекции се оказа изненадващо приятно. А и лесно — плащаха му срамно големи пари, за да говори по тема, която познаваше добре — престоят му в Белия дом. До момента имаше съвсем малко откачени сред аудиторията, убедени в правителствени заговори срещу тях, но виковете на останалите бързо ги караха да млъкнат. Двадесет процента от откачалките пък се оказаха левичари, които смятаха, че Едуард Кийлти измъква страната от създадената от Райън пропаст. Естествено, в това нямаше нищо вярно, но пък човек не можеше да се съмнява в искреността им — Джак знаеше, че реалността е едно, а схващанията — съвсем друго, и двете рядко се срещат. Именно този урок опитваше без успех Арни ван Дам да набие в главата му по време на президентството, а Райън не успяваше да го преглътне от гордост. Истината си е истина. Схващанията да вървят по дяволите. Джак все още не разбираше защо повечето американски избиратели са забравили това и избраха Кийлти, но пък мнението му не беше обективно. В Овалния кабинет трябваше да седи Роби. Сега не трябваше да позволи разочарованието да проличи в лекцията. Добрият тон не му позволяваше да критикува настоящия президент, дори ако той е магаре.

Вратата на зелената стая — малък салон до зала „Макнеър“ — се отвори и Андреа Прайс-О’Дей, главният му агент от Тайната служба, мина покрай агентите отпред.

— Пет минути, сър.

— Как е тълпата? — запита Райън.

— Пълно е. Няма факли и вили за сено.

Райън се засмя.

— Добър знак. Как е вратовръзката ми?

Научил беше отрано, че Андреа се справя много по-добре с възлите от него — биваше я почти колкото Кети, но добрата лекарка замина за болницата рано и затова се наложи сам да завърже вратовръзката си. Грешка.