Жив или мъртъв [bg]

Джак помисли за момент.

— Въобразих си, че всичко ми е ясно.

— Точно така, въобрази си. Въобрази си, че човекът на вратата е сам. Допусна, че сито елиминирал, и спря да мислиш за него. На това му викам синдром на облекчението при засада. Няма да го намериш в учебниците, но е следното: оцеляваш при засада, разминало ти се е на косъм, и си мислиш, че си супер. Подсъзнателно си маркирал онази стая в къщата от „нечиста“ на „чиста“. Е, ако това е реалният живот и в стаята имаше двама души, всеки средностатистически тъп престъпник щеше да почне да стреля по теб в мига, в който стреля и съучастникът му, но винаги има изключения, например рядко срещащото се същество умен лош, и именно изключенията убиват.

— Прав си — промърмори Джак, като отпи малко диетична кола. — По дяволите.

Брайън, който не взе участие в последното учение, Джак и Доминик се събраха в стаята за почивка след разясненията на Брандейс, който не спести на сина на бившия президент абсолютно нищо. Каза му горе-долу същото, както Доминик, но по-забавно. У Брандейс, родом от щата Мисисипи, имаше нещо комично, заради което критиката му не жилеше така силно. Но все пак жилеше. Беше казал:

— Какво си мислиш, Джак? Че ще дойдеш тук и ще станеш незабавно експерт ли?

Както почти всичко в базата на ФБР за обучение по тактика в населените места, която наричаха с обич Алеята на Хоган, стаята за почивки изглеждаше съвсем спартанска, с шперплатови стени и пластмасови маси, които сякаш бяха удряни с чук. Но всъщност нещата бяха много различни — в базата имаше банка, поща, бръснарница и закрит басейн. „И тъмни врати“ — мислеше Джак. Определено се чувстваше зле, и не само от топчето боя, което го фрасна между лопатките. Още го болеше и той подозираше, че като се съблече под душа, ще намери голям оток. Но боя или не, той си беше мъртъв. Подозираше, че използват боя заради него. В зависимост от разигравания сценарий и агентите участници, Алеята на Хоган можеше да е много по-шумна и страшна. Джак дори чуваше слухове, че екипът за спасяване на заложници понякога стреля с истински куршуми. Но пък хората в него бяха сред най-добрите.

— А ти? Не тренираш ли? — запита Джак Брайън, който седеше отпуснат на стола си и се люлееше на два крака. — Та да ти прочетат и на тебе цяла лекция.

Брайън посочи с глава брат си и се усмихна.

— Това е негов терен, братовчед, не мой. Ти ела в Двадесет и деветте палми и тогава ще разговаряме.

Морските пехотинци имаха свой плашещо реалистичен център за обучение по бойни действия в градска среда, който наричаха ВДУТ — Военни действия в урбанизиран терен.

— Дотогава ще си държа устата затворена, ако искаш да знаеш.

Доминик почука с пръсти по масата пред Джак.

— По дяволите, братовчед, нали ти поиска да те доведем тук?

Стоманената нотка в гласа му се долавяше безпогрешно и Джак за миг се сепна. „Какво става? — запита се той.