Жив или мъртъв [bg]

14

ЕСЕНТА БЕШЕ ТУК. Познаваше се по вятъра и ледовете, които се отделяха от брега и разкриваха черните води на Северния Ледовит океан. Не можеше да става по-студено и да няма лед, а лед имаше в изобилие, просто за да напомня, че тук лятото в най-добрия случай минава като миг. Майката природа си оставаше мрачна и безсърдечна както винаги, дори тук под кристално синьото небе и няколко бели като памук облаци.

Базата приличаше на тази от първото му назначение в Полярни преди дванадесет години, точно когато Съветските военноморски сили започнаха съкращенията. О, да, имаха няколко кораба, но повечето стояха вързани в работещите пристанища на Колския залив и на тях служеха хора, останали във ВМС или защото трябва, или защото нямаше за какво да се прибират у дома. Имаше и няколко кораба с екипажи, съставени почти изцяло от офицери, които всъщност получаваха заплата няколко пъти в годината. Виталий беше от последните хора, призовани в бившите съветски ВМС и за свое учудване откри, че работата му харесва.

След безмозъчното основно обучение го направиха старшина и помощник-боцман. Работата беше трудна, много трудна, но удовлетворителна и му даде полезен занаят. Той лично спечели от разпадането на съветските ВМС, като закупи с отстъпка стара, но добре поддържана десантна амфибия Т-4 и я пригоди за пътници. Водеше предимно научни експедиции из района за неща, които не го интересуваха, но имаше и ловци, които искаха да превърнат някоя бяла мечка в скъп килим.

Пътникът за тази седмица го чакаше на брега в малко рибарско селце. Преди два дни беше качил оборудването — прясно боядисан камион ГАЗ с четири водещи колела, нови гуми и здрава триъгълна рама отгоре, докаран от анонимен шофьор, който също като него вероятно беше получил парите си в евро. Както всеки добър капитан, Виталий прегледа целия товар и с изненада откри, че камионът няма никакви идентификационни надписи, дори и номер на двигателя. Макар тази задача да не е особено сложна и да не изисква монтьор, Виталий реши, без да знае защо, че друг, а не клиентите му, е свършил тази работа. Значи, идват тук, купуват газка в добро състояние, плащат щедро на някого да я обезличи, а след това наемат частен кораб. Прекалено много пари за харчене и прекомерно силен интерес към анонимността. Какво ли означаваше това?

Нямаше смисъл човек да е прекалено любопитен. Умните хора знаеха колко опасно е да си любопитен, а той обичаше да мисли, че е достатъчно умен. Парите също се грижеха за паметта, както мислеше цялата група без колебание. Водачът им, с очевиден средиземноморски произход, искаше Виталий да го нарича Фред. Не ставаше дума за някаква хитрост, а за прякор, нещо като шега помежду им, която Фред беше потвърдил с високомерната си усмивка при първата им среща.