Жив или мъртъв [bg]

— Не и аз. Изряден съм като ангел.

Двамата целунаха жените си бързо, казаха им да не се тревожат и последваха стюардесата към вече отворената врата. В коридора отвън ги очакваше полицай. От шарките в бяло и черно на шапката Кларк разбра, че не е обикновено ченге — от емблемата на пуловера ставаше ясно, че е от Дирекцията по особени престъпления — разузнаване.

— Съжалявам, че прекъсвам полета ви, господа — каза униформеният. — Вашето присъствие е необходимо. Моля, последвайте ме.

Маниерите на англичаните, особено сред висшия ешелон на армията, както и движението от неправилната страна на пътя, а и това, че наричаха пържените картофи чипсове, бяха неща, с които Кларк така и не можа да свикне. Във всички случаи е по-добре да си учтив, а не груб. Този полицай навярно бе убил повече лоши, отколкото мнозина виждат за цял живот, и нямаше нищо смущаващо да говори толкова учтиво. Кларк познаваше хора, които можеха да обяснят най-детайлно как смятат да убият някого с вилица, да му изпият кръвта, после да го одерат и всичко това да звучи като покана за следобеден чай.

Кларк и Чавес последваха полицая, минаха няколко контролни пункта и накрая влязоха в една врата в зоната за охраната на летище „Хийтроу“. Заведоха ги в малка конферентна зала, където ги чакаше Алистър Стенли, все още официално заемащ длъжността заместник-командир на „Дъга 6“. Той стоеше зад подобната на диамант маса под студената ослепителна светлина на неоновите лампи. Стенли беше от САС, или специалните военновъздушни сили — основната британска група за война със специални методи.

Кларк не обичаше да признава в смесена компания, но САС бяха ефективни и без конкуренция. Да, имаше поделения, които са също толкова добри, например тюлените от Военноморските сили, но англичаните отдавна бяха създали златния стандарт за съвременните специални войски, и то още от 1941 г., когато един офицер от шотландската гвардия на име Стьрлинг, който по-късно става известен с картечницата си, и неговото поделение от шестдесет и пет мъже безпокоели Вермахта из Северна Африка. От диверсионните мисии в тила на врага в Северна Африка до ловенето на ракети СКЪД в пустинята на Ирак, САС бяха правили всичко, видели всичко и намерили време да напишат книгата за специални операции. И като предишните си събратя Алистър Стенли беше отличен войник. Всъщност Кларк рядко мислеше за него като за заместник, а по-скоро за свой съкомандир — толкова много го уважаваше.

Освен лявото движение и пържените картофи организацията САС също бе част от нещата, с които Кларк трябваше да свиква. Типично по английски, организацията беше уникална, разделена на полкове — 21-ви, 22-ри и 23-ти, както и бригади от А до G, като за всеки случай имаше и незаети букви от азбуката. И все пак Кларк трябваше да признае, че англичаните правят всичко с усет.

— Алистър, здравей — поздрави Кларк и кимна. От лицето на Стенли се виждаше, че нещо или се е случило, или се случва в момента.