Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
Андреа наведе глава настрани и отговори:
— Не е лошо, сър.
Направи малки корекции и с кратко кимване даде одобрението си.
— Усещам как май ми изстива мястото.
— В никакъв случай, Андреа.
Прайс-О’Дей беше със семейство Райън от много време, толкова отдавна, че вече рядко се сещаха, че тя е въоръжена и готова да убива и да умре за тяхната безопасност.
На вратата се почука и един агент пъхна глава през отвора.
— Шортстоп — обяви той, след което отвори вратата, за да пропусне Джак-младши.
— Джак! — каза бащата и отиде към сина си.
— Здравей, Андреа — поздрави Джак-младши.
— Здравейте, господин Райън.
— Приятна изненада — каза бившият президент.
— Да, имах среща, но дамата се отказа и…
Райън се засмя.
— Един мъж трябва да си знае приоритетите.
— По дяволите, не исках така да прозвучи…
— Забрави това. Радвам се, че дойде. Имаш ли място?
Младият Джак кимна.
— На първия ред.
— Добре. Ако закъсам, можеш да ми помогнеш с някой подходящ въпрос.
Джак остави баща си, премина по коридора, пое по стълбите към долния етаж и се отправи към залата. Тя беше почти неосветена — само половината от флуоресцентните лампи светеха. Както повечето образователни институции, Джорджтаун гледаше да стане „по-зелен“. Мина покрай една зала за конференции и чу скърцане на метал отвътре като от влачен по пода стол. Върна се и надникна през прозореца. Вътре един чистач в син комбинезон клечеше до обърната нагоре машина за полиране на подове и буташе с отвертка кечето. Джак натисна вратата и надникна в залата. Чистачът вдигна глава.
— Здравейте — поздрави Джак.
— Здравейте.
Мъжът, изглежда, беше латиноамериканец и говореше със силен акцент.
— Сменя кече — каза той.
— Извинявайте за безпокойството — отвърна Джак и затвори вратата след себе си.
Извади телефона си и набра номера на Андреа. Тя отговори при първото позвъняване. Джак каза:
— Виж, по пътя към залата видях един чистач…
— В конферентна зала две Б?
— Да.
— Проверихме го и ще го видим пак. А и без това ще минем през мазето.
— Добре, просто проверявам.
— Търсиш ли си втора работа? — запита Прайс-О’Дей.
Джак се засмя.
— Как е заплатата?
— Много по-малка от твоята. А и работното време е противно. Доскоро.
Андреа прекъсна връзката. Джак тръгна към лекционната зала.
— Време е, сър — каза Андреа на бившия президент Райън, който стана и дръпна ръкавите си. Само той правеше така, но Прайс-О’Дей забелязваше в него и някои черти на сина му. Обаждането на „Шортстоп“ за чистача й говореше повече — крушата не беше паднала твърде далеч от интелектуалното дърво. Дали съществува шпионски ген? Ако е така, Джак-младши сигурно го има. Също като баща си беше любопитен и не приемаше нещата такива, каквито са. Разбира се, сградата е огледана и той го знае. Но след като е видял чистача, веднага е помислил, че има нещо. Тревогата може и да излезе фалшива, но въпроса си го биваше, а подобни въпроси агентите от Тайната служба научаваха да задават чрез обучение и от опит.
Андреа погледна часовника си и повтори маршрута, който виждаше сякаш на карта в мислите си и определяше минутите и разстоянията между отделните завои. Доволна, почука два пъти на вратата, с което даде сигнал, че Фехтовач е готов. Изчака малко да се сформира кордонът, след което отвори вратата, провери коридора и тръгна, като направи знак на Райън да я следва.
Седнал в залата, Джак разсеяно прелистваше програмата за вечерта, но като четеше, думите не достигаха до мозъка му. Нещо драскаше подсъзнанието му, имаше чувство, че не е свършил нещо… нещо, което май е трябвало да свърши, преди да тръгне от Колежа?
Ректорът на университета излезе на сцената и отиде до подиума под съпровод от учтиво ръкопляскане.
— Добър вечер, дами и господа. Тъй като програмата за тази вечер включва само една точка, ще бъда кратък. Бившият президент Джон Патрик Райън е дългогодишен държавен служител…
„Чистач.“ Думата изскочи рязко в мислите му. Андреа каза, че е проверен. Но все пак… Посегна към телефона си, но се спря. Какво щеше да й каже? Че има чувство? От мястото си виждаше лявата страна на сцената. Оттам се появиха двама облечени в черно агенти от Тайната служба, последвани от Андреа и баща му.
Без да съзнава какво прави, Джак скочи на крака и се отправи към страничния изход. Изтича по стълбите, зави наляво и тръгна по коридора, като отброяваше вратите на конферентните зали.