Турнирът [calibre 1.47.0]

- Не съм. Нито съм общувал с мъртвия кардинал каза учителят ми. - Просто погледнах под езика му.

Много ли са кардиналите в Рим, които се отдават на подобни екзотични удоволствия?

Кардинал Кардоза видимо се скова.

- Дори духовниците са хора, господин Аскам. А хо-РДта понякога са податливи на слабости и изкушения. Според моя опит пристрастеността към опиума не е н^й-лошият човешки порок.

- Напълно съм съгласен. - Господин Аскам хвърли поглед към Латиф и кимна, за да покаже, че е приклю-чНл тук. После отново се обърна към кардинала. - Благодаря за отделеното време, ваша милост.

- Няма защо. Бог да ви поживи и да ви даде мъд-РОст в разследването.

Излязохме.

Господин Аскам закрачи бързо през поляната пред католическото посолство обратно към Третия двор. Движеше се с такава скорост, че двамата с Латиф трябваше да подтичваме, за да не изостанем.

- Господи, спаси ме от кардинали и религия - промърмори той. - „Дори духовниците са хора" . Дрън-дрън. Ако духовниците наистина носеха Светия Дух в себе си, нямаше да посягат към опиати или да се отдават на други плътски грехове. Кардиналът знае нещо и не ни казва.

- Така ли?

- Първо, не искаше да оглеждаме спалнята на Фарнезе - каза учителят ми.

- Може би не е искал протестанти като нас да виждат разкоша, в който е свикнал да прекарва нощите си - предположих аз.

- Не, има нещо, което не желае да знаем. И искам да разбера какво е то.

Спрях и прошепнах:

- Нали не смятате, че кардинал Кардоза е замесен в смъртта на гостуващия кардинал?

Учителят ми също спря и прехапа замислено устна.

- Дори да е замесен, той е изключително пресметлив и хладнокръвен, за да застане пред нас и да ни лъже в лицата. Чудя се дали няма свои собствени подозрения относно това кой може да е убил Фарнезе. Така или иначе, отново сме в изходна позиция. Все още сме изправени пред първоначалния въпрос -защо някой ще иска да убива гостуващия кардинал и да маскира престъплението? Трябва да открием някой, който познава отблизо кардинал Фарнезе и сплетниците от Рим. Мисля, че зная към кого можем да се обърнем. Хайде, турнирът ще започне всеки момент. Ще го открием там.

Тегленето но жребия

Срещите щяха да се проведат в най-голямата зала на света - в централния кораб на „Света София". Огромната джамия се издигаше непосредствено до външните стени на двореца и бе единственото място в града, способно да побере тълпите, които се очакваше да се съберат за турнира.

Оказа се, че и тя не е достатъчно голяма.

Огромна тълпа от най-малко десет хиляди души се беше събрала около входовете на гигантската сграда. Хората се блъскаха и викаха, всички се опитваха да се набутат вътре, за да гледат тегленето на жребия и първата среща.

Тъй като придружавахме участник, бяхме пуснати да влезем през задния вход, използван от султана. Когато пристигнахме, там вече се беше наредила къса опашка привилегировани гости като нас. Зърнахме Микеланджело да си бъбри с някои от чакащите.

Учителят ми го приближи и каза:

- Микеле, може ли да поговорим насаме, ако обичаш?