Турнирът [calibre 1.47.0]

- И двете.

- И в Константинопол ли?

Микеланджело кимна отново.

Господин Аскам се замисли за момент.

- И още един въпрос. Ами кардинал Кардоза? Може ли да е имал причина да премахне кардинал Фарнезе?

- Едва ли - каза Микеланджело. - Кардоза и Фарнезе бяха приятели от момчета и Кардоза дължи изди-

гането си в църковната йерархия почти изцяло на влиянието на Фарнезе. Двамата бяха като братя във всяко отношение освен по име. Който и да го е направил, със сигурност не е бил Кардоза.

— Благодаря, Микеле. Това беше всичко, което исках да знам. Сега разполагам с по-широк контекст за разследването си.

- Успех, Роджър. И внимавай. Не позволявай любопитството ти да те убие.

Върнахме се на местата си на опашката и скоро влязохме в огромната катедрала-джамия.

„Света София" беше прекрасна отвън, но интериорът й добавяше съвсем нови нива на великолепие и чудо.

Централният неф се извисяваше нагоре, огромният купол стъпваше върху серия от малки полукръгли куполи. Някога по тях е имало сложни мозайки, изобразяващи християнски светци, но те били грубо унищожени от неверниците мюсюлмани. Бяха се запазили само няколко, сред които централната картина, невероятна мозайка на Богородица и Младенеца, тъй като мюсюлманите почитат Дева Мария и Христос. Те просто не приемат, че Христос е Божий син.

Минахме през личния проход на султана и се озовахме на сцена, гледаща към изумителния неф. На сцената, недалеч от огромния трон на султана, имаше запазени за нас места.

На по-малка платформа в самия център на залата имаше квадратна маса с два стола, поставени един срещу друг. Това беше игралният подиум - и точно сега огромно множество зрители се тълпяха около него. същински развълнуван човешки океан, чието мърморене отекваше в огромното пространство.

Ако тълпата отвън беше голяма, то това беше водещата й част - пет хиляди щастливци, успели да се вмъкнат вътре. Те се блъскаха около подиума, събираха се

под балкона за молитва на султана (който представляваше издигната платформа, скрита от решетка от летви) и надничаха от другите балкони на „Света София", издигащи се на сто и петдесет стъпки височина. Най-добри-те места там обаче бяха заети от любимците на султана и благородните фамилии на Константинопол.

Съобщиха ни. че в този момент слугите на султана издигат големи дървени екрани, приличащи на шахматни дъски (заедно с фигури, които могат да се местят) около огромната сграда, така че множеството отвън да може да следи срещите.

Предположих, че в древния град не са се събирали подобни тълпи от времето на състезанията с колесници, провеждани на отдавна изчезналия хиподрум на Константинопол. Гледката беше страховита и будеше страхопоч итан ие.

Още играчи и техните придружители влязоха в залата от задния вход и заеха местата си на подиума на султана.

Внезапно засвириха тръби и всички се смълчаха, когато се появи и самият султан. Свитата му го следваше, а от дясната му страна вървеше Микеланджело, понесъл в ръце голям предмет с неправилна форма, покрит с блестящ златен сатен.