Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Херцогинята изгледа спътника си с поглед, в който отчаянието и обичта се смесваха.
— Ти наистина си най-долният мошеник, когото познавам, Тони Морлънд. Не си мисли, че ще ме заблудиш дори за секунда.
— Аз? Не бих дръзнал и да опитам.
Сините очи на херцогинята го погледнаха лукаво.
— А сега, след като се съгласих на тази необмислена постъпка, ще е добре да ми разкажеш за жената, която ще посетим. Камърън ли й беше името?
Морлънд кимна и благоразумно сдържа усмивката си.
— Камърън… Навремето познавах един Артър Камърън. Сякаш беше преди цял век. Беше влюбен до уши в мен, ще ти кажа. — Устните на херцогинята се извиха в усмивка, предизвикана от някакъв потаен спомен. — Разбира се, беше истински нехранимайко и бе гол като пушка. Не можеше и дума да става за нещо сериозно. Чух, че се дигнал и заминал за Америка, да трупа богатство, оставяйки сума ти разбити сърца от Саутхямптън до Скарбъро. Чудя се дали нямат някаква връзка.
Напълно възможно, каза си Морлънд.
— Говори, момче.
— Ъ-ъ, не ми се вярва, Ваша светлост. Камърън е стар и уважаван род. Притежават земи на север, доколкото ми е известно. — Лъжата прозвуча убедително.
Херцогинята гледаше Морлънд настойчиво. Тази сутрин направо я срази с вида си. Тъмносиният му редингот от най-високо качество бе с превъзходната кройка на „Уестън“ и чудесно се връзваше със златната дамаска на жилетката му. А кремавите му панталони бяха самото съвършенство.
Разбира се, херцогинята не му го каза.
— Хм. Едно мога да кажа за теб, момко, и то е, че винаги си знаел как да си връзваш шалчето. Като излято е. А скъпият покоен Бартоломю, мир на душата му, нямаше аспирации към ориенталския стил.
Тя се приведе напред и заразглежда изящните гънки на лененото му шалче.
— Дали пък не се наричаше „математически“? — Зрението й вече не бе тъй добро, както преди, но тя не се даваше.
— Всъщност моделът е мое произведение — дойде мързеливият отговор. — Нарича се „Лангфорд“, доколкото знам.
— Хм. И ботуши в коринтски стил. Защо не приложиш таланта си в нещо по-практично? Например да се задомиш? — За да подчертае думите си, тя разклати бастуна със сребърна дръжка. — И да обзаведеш една детска стая междувременно. Крайно време ти е.
Морлънд лениво вдигна едната си вежда.
— Ваша светлост сигурно има някого предвид? Или този мой дълг следва да бъде изпълнен със съдействието на една безименна абстракция?
Херцогинята заби бастуна в пода и неохотно се разсмя.
— О, бих могла да ти изброя половин дузина достойни жени, които на мига биха приели. А сигурно има поне още сто лекомислени, но неподходящи момичета, които са лапнали по теб. Но не, невъзможни момко. Нямам предвид конкретни кандидатки в момента.
— Ако имахте, щях да знам — сухо каза Морлънд.
— Проблемът с теб, Тони Морлънд, е, че твърде много лекомислени жени, без мозък в главата си, минаха през ръцете ти през последните пет години. Това те ожесточи, промени те. Публичният дом „Алмакс“ е заприличал на пазара за расови кобили.
Морлънд сви рамене.
— Но, скъпа, аз вече не ходя в „Алмакс“. Твърде е изтощително.
— Виждаш ли. Изгубил си всякакво чувство за мярка. — Херцогинята изразително тупна с бастуна по пода на каретата. — Но нека ти кажа, млади човече, ако ти намеря подходяща жена, тя ще се нахвърли върху теб като котка на сметана. Да, и няма да се спра, докато не те видя притиснат в менгеме и с окови на краката, млади нахалнико!
— Лишавате ме от дар слово, херцогиньо.
— Глупости! Никога в живота си не си го губил. — Изведнъж херцогинята се изкиска. — Е, какво представлява момичето? Сигурно е някоя вещица? Напълно необуздана? И защо толкова се интересуваш от нея?
Морлънд заглади някаква невидима гънка на чистите си бежови ръкавици от еленова кожа.
— На кой въпрос да отговоря първо, скъпа? Май станаха три.
Сините очи на херцогинята блеснаха.
— На последния.
— Интересът ми към мис Камърън е въпрос на чест. Мисля, вече ви информирах, че мис Камърън е дъщеря на мой стар и много скъп приятел. Когато ми спаси живота — и то за втори път, — в момент на слабост му обещах, че ще направя всичко възможно за успешното въвеждане на дъщеря му в лондонското общество.
Гласът му беше самата искреност.
Можеш да използваш тази история в обществото, Тони Морлънд, но при мен няма да мине, помисли си херцогинята.
В този миг каретата спря пред тясна сграда на улица, която едва ли би могла да се нарече модерна.
— Сигурен съм, че мис Камърън ще ви очарова. Вие единствена бихте могли да оцените… ъ-ъ… малко ексцентричен й чар.