Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Не заради него, но приятелката ти Джойуинд със сигурност ще е любопитна защо са те видели да носиш мъртвец.
— Нищо не казвай на сестра си, Дигрунг. — Маскул се беше ядосал. — Недей да споменаваш името ми! Въобще да не научава, че сме се срещали.
— Защо не?
— Не искам, не е ли достатъчно?
Дигрунг изглеждаше напълно безстрастен.
— Мислите и думите, които не съответстват на събитията от действителността, се смятат за крайно позорни в Матерпле — заяви той.
— Не те карам да лъжеш, а само да премълчиш — примоли се Маскул.
— Скриването на истината е особена разновидност на лъжата. Не мога да изпълня молбата ти. След като знам, трябва да разкажа всичко на Джойуинд.
Маскул се изправи. Тидомин го последва, докосна ръката на Дигрунг и го погледна странно.
— Мъртвият е мой съпруг, а Маскул го уби — рече жената. — Сега разбираш защо настояваше да си държиш езика зад зъбите.
— Досетих се аз, че работата не е чиста — рече Дигрунг. — Няма значение, не мога да преинача фактите. Джойуинд трябва да узнае истината.
— Отказваш да пощадиш чувствата й? — попита Маскул, побледнял.
— Чувствата, избуяли от илюзиите, са болни и умират при срещата с реалността; не си заслужава да ги щадиш. Джойуинд няма такива.
— Ако откажеш да изпълниш молбата ми, поне се върни у дома, без да си се срещнал с нея. Сестра ти няма да се зарадва, че те вижда, след като научи какви новини й носиш.
— Що за странни взаимоотношения съществуват между двама ви? — възкликна Дигрунг и го погледна с внезапно събудено подозрение.
Маскул отговори на погледа му смаян.
— Мили Боже! — изломоти той. — Нима се съмняваш в сестра си? Тя е ангел!
— Не познавам Джойуинд — намеси се Тидомин и го хвана нежно за ръка, — нито какво върши и каква е, но съм убедена, че има по-голям късмет с приятелите, отколкото с брат си. А сега, ако наистина държиш на щастието й, Маскул, ще трябва да предприемеш решителни мерки.
— Готов съм — отвърна той и заяви: — Дигрунг, ще прекратя пътуването ти.
— Достатъчно силен си да успееш, ако се каниш да извършиш второ убийство.
Маскул избухна в смях, обърна се към Тидомин и рече:
— Явно съм обречен да оставям след себе си диря от трупове през цялото пътуване.
— Защо нов труп? Няма нужда да го убиваш.
— И затуй благодаря — сухо вметна Дигрунг. — Но усещам, че ще има ново престъпление.
— Не ми е работа, пък да си кажем правичката, не ме и интересува… — намеси се Тидомин. — Ако бях на твое място, Маскул, нямаше да се колебая. Не си ли се научил досега да абсорбираш ония, дето изпречват срещу теб слабата си твърдоглава воля?
— Това е още по-страшно престъпление — отвърна Маскул.
— Кой знае? Ще си остане жив, без да разкаже никому нищо.
— Прав бях — рече Дигрунг. Той се усмихваше, но цветът на лицето му се измени. — Посред бял ден попаднах на катили.
— Можеш да избираш — рече Маскул и постави ръка на рамото му, — ние не се шегуваме. Направи, както искам.
— Колко ниско си паднал, Маскул. Ала ти си упоен и не мога да говоря с теб. А ти, жено — грехът сигурно е приятен като баня за тебе…
— Обвързана съм с определени отношения с Маскул, а ти си само минувач и чужденец — сряза го Тидомин. — Въобще не ме е грижа за теб.
— Въпреки всичко, няма да ме уплашите и да се откажа от намеренията си, които са Праведни.
— Прави, каквото щеш — рече Тидомин. — Ала после да не се вайкаш? Май нищо не си разбрал, както ни се хвалиш!
— Продължавам напред! — натърти ядно Дигрунг.
— Свидетел си, че опитах да убедя младежа — Тидомин изпрати бърза и зла усмивка на Маскул. — Сега трябва да вземеш час по-скоро решение кое е по-важно — щастието на Дигрунг или на Джойуинд. Дигрунг няма да ти позволи да запазиш и двете.
— Не ми трябва много време да реша. Дигрунг, имаш последен шанс да премислиш.
— Ще продължа и ще предупредя сестра си що за престъпни приятели…
Маскул отново посегна към него, но този път беше побеснял. Подучен от някакъв нов и ужасен инстинкт, той притисна младежа плътно към себе си с трите ръце. През тялото му веднага премина усещане за диво, опияняващо удоволствие. И за пръв път разбра победоносната радост, която носеше абсорбирането, утолявайки глада на волята така, както храната задоволява глада на тялото. Дигрунг се оказа доста слаб и не се съпротивляваше особено. Личността му бавно и равномерно премина у Маскул, чието аз се засили и засити. Жертвата постепенно побледняваше и омекваше, докато в ръцете му остана само трупът. После той го пусна и затрепери. Беше извършил второ престъпление. Не почувства непосредствена промяна в съществото си, обаче…