Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Не. Търси я.
Зед замислено постави пръст върху брадата си.
— Тогава не всичко е загубено — прошепна той. — Що за глупак би пуснал кутиите на Орден в действие, без и трите да са у него, без да притежава книгата?
Чертите на майка му се втвърдиха като парче лед.
— Много е опасен. Пътува из отвъдния свят. — Зед настръхна, въздухът не успя да мине през гърлото му. Погледът на майка му сякаш го прониза целия. — Ето как успя да премине границата и да намери първата кутия: като отиде в отвъдното. Ето как успя да отслаби силата на границите: от отвъдното. Той има свои хора там. С всяко следващо негово слизане те стават все повече. Ако решиш да помогнеш, те предупреждавам: не пресичай границата и не изпращай Търсача през нея. Рал очаква това. Навлезеш ли в нея, ще те хване. Майката Изповедник успя да я прекоси само защото той не очакваше това. Не би допуснал втори път подобна грешка.
— Но как тогава ще отидем в Средната земя? Не мога да помогна, ако не се доберем до там. — Гласът на Зед беше напрегнат и обезверен.
— Съжаляваме, не знаем. Вярваме, че има начин, но не ни е известен. Ето защо трябва да назначиш Търсача. Ако изборът ти е правилен, той ще намери пътя. — Очертанията им започнаха да трептят, да избледняват.
— Чакайте! Трябва да получа отговори на въпросите си! Моля ви, не ме изоставяйте!
— Съжаляваме, не е по наше желание, викат ни обратно в отвъдното.
— Защо Рал преследва Ричард? Моля ви, помогнете ми.
Гласът на баща му беше далечен и слаб.
— Не знаем. Трябва сам да откриеш отговорите. Ние те научихме на много неща. Ти си по-добър, отколкото ние двамата, взети заедно, изобщо някога сме били. Използвай наученото и се довери на интуицията си. Обичаме те, синко. Докато нещата се изяснят, няма да можем да идваме повече при теб. Щом Орден е в действие, още едно наше появяване би могло да разкъса връзката между двата свята.
Майка му целуна ръката си и я протегна към него, докато той правеше същото в отговор, след което двамата изчезнаха.
Зедикус Зу’л Зорандер, великият и благороден магьосник, остана сам, стъпил на магьосническия камък, подарък от баща му, и се загледа в нощта, мислейки си някакви магьоснически работи.
— Нищо на тоя свят не се постига лесно — прошепна той.
Осма глава
Ричард се сепна и се събуди. Топла дневна светлина изпълваше стаята, а в дробовете му нахлу чудесният, силен аромат на зеленчукова супа. Лежеше в своята стая в къщата на Зед. Вдигна поглед към познатите израстъци по дървената стена и в главата му се появиха лицата, на които ги оприличаваше. До леглото му чакаше празен стол. Той седна, като избута завивките си надолу и видя, че все още е облечен в мръсните си дрехи. Попипа под ризата си за зъба и въздъхна с облекчение, когато установи, че е там, на сигурно място. Една пръчка държеше прозореца отворен няколко инча и през него в стаята влизаше свеж въздух, примесен със смеха на Калан. Зед сигурно й разказва нещо, помисли си той. Погледна лявата си ръка. Беше превързана, но вече не го болеше при раздвижване на пръстите. Не го болеше и главата. Всъщност се чувстваше отлично. Гладен, но в добро разположение. Поправи се: мръсен, с кирливи дрехи и гладен, но в добро разположение.
В средата на малката стая видя ведро с вода, сапун и чисти кърпи. Върху стола бяха сгънати и прилежно подредени чист кат дрехи. Ведрото го подканваше изкусително. Потопи ръка в него и установи, че водата е топла. Зед е знаел кога ще се събуди. Тъй като го познаваше достатъчно добре, това не го изненада.
Съблече се и се потопи в гостоприемната вода. Ароматът на сапуна му се стори почти толкова приятен, колкото и този на супата. Обичаше да се кисне във водата, докато тя се просмуче в цялото му тяло, но този път трябваше да бъде нащрек, така че не си го позволи, пък и беше нетърпелив да се присъедини към двамата навън. Махна превръзката от ръката си и се изненада колко бързо е заздравяла раната през нощта.
Когато се показа навън, видя Калан и Зед, седнали на масата, очакващи го. Забеляза, че роклята на Калан е изпрана, а и самата тя изглеждаше къпана. Косата й беше чиста и блестеше на слънчевата светлина. Зелените й очи заискриха срещу него. До нея го очакваше огромна паница супа, сирене и пресен хляб.
— Не предполагах, че ще спя до обяд — каза той, прекрачвайки пейката. Другите двама се засмяха. Ричард им хвърли подозрителен поглед.
Калан стана сериозна.
— Това е вторият обяд, който проспиваш, Ричард.
— Да — добави Зед, — спа целия ден вчера. Как се чувстваш? Как е ръката ти?
— Добре съм. Благодаря ти за помощта, Зед. Благодаря и на двама ви. — Той раздвижи пръстите си, за да им покаже колко бързо се възстановява. — Чувствам ръката си много по-добре, само малко боде.