Конспирация Да Винчи
- Автор: Сенклер Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Делчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конспирация Да Винчи». Краткое содержание книги:
Именно това ще се опита да установи младият французин Сет, студент в американски университет, по време на напрегнато и пълно с перипетии разследване, което го води от Флоренция в Париж, минавайки през Рим. Придружавайки Сет в неговото търсене, читателят ще научи много изумителни (и достоверни) факти за свещената история на Париж и Рим, за скритата символика на ренесансовото изкуство, както и за философските, алхимическите и духовните ценности, които го обуславят.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9787/konspiracia-da-vinchi-mark-...
„Като се надявал да постигне целта си, Леонардо решил да подари на краля най-хубавата от своите картини, онази, която предпочитал пред всички останали — «Мона Лиза дел Джокондо», Джокондата.“
Невероятният документ на Вазари завършваше до тук. Леонардо беше починал във Франция през 1519 г. в прегръдките на крал Франсоа, очевидно без да успее да получи Граала в полза на Пасьорите.
Много внимателно затворих томчето с марокенова корица, замаян от разкриването на тази вековна епопея. Дълго време останах неподвижен и изпълнен с трепетно вълнение, с очи, втренчени в нищото…
Остатъка от следобеда прекарах в продължителна разходка по кейовете на Сена, преосмисляйки постепенно това, което току-що бях научил. Люсиен Совал не ме беше заблудил с първата си енигма — следата действително водеше към „Сен Дьони“, някъде по меридиана на север от Париж. Не бях успял да разбера знака, който той ми показа, и бях изпаднал в заслепение от енергията защитница на Франция. Що се отнася до „Съкровището, тъй ценно за човечеството“, то очевидно е Граалът, съхраняван векове наред в базиликата „Сен Дьони“.
Париж, 21 август
На сутринта пристигнах пред базиликата „Сен Дьони“. Дългият кораб беше огрян от косите лъчи на слънцето, отразени в многоцветните витражи. В левия източен ъгъл открих параклиса, в който се съхраняват мощите. Там бяха останали само няколко декоративни елемента от погребението на Луи XVIII, изработени в превзет и бутафорен стил. Служител на Историческите паметници ми обясни, че съкровищницата на „Сен Дьони“ е разграбена през бурните дни на революцията. По-нататъшната й съдба не му беше известна. Новината беше лоша, но не се признах за победен. Достолепната матрона, която продаваше пощенски картички и исторически брошури на входа на църквата, беше по-добре информирана. Преди няколко години била пуснала в продажба малък, отдавна изчерпан свитък за прочутото съкровище. Доколкото си спомняла, някои от съхраняваните в църквата ценни предмети все още били запазени. Част от тях се съхранявали в Лувъра, други в Монетния двор. Благодарих на любезната госпожа и се отправих за Париж.
Светият пирон, истинският Граал, не се намираше в Монетния двор. Там видях обаче затрогващо доказателство за присъствието му — Купата на Козроес. Този легендарен предмет от злато и кристал приндлежал на един от последните владетели на сасанидски Иран, а когато персийската войска била победена от настъпващите вълни на армиите на исляма, купата била включена в съкровищницата на халифа. По-късно заедно със свещения пирон тя станала част от подаръците на Харун ал-Рашид за Карл Велики и подобно на Граала, се съхранявала в съкровищницата на „Сен Дьони“.
Окуражен от идеята, че след като крехката златна купа от злато и кристал е превъзмогнала превратностите на съдбата, стоманеният пирон вероятно също е оцелял, преминах пеша неколкостотинте метра, които разделят Монетния двор от Лувъра. Необходимо ми бе доста време, докато получа информация за мястото, където са изложени различните експонати от съкровището на „Сен Дьони“, и да прекося дългите зали, водещи до тях. Минавайки през един коридор, изведнъж пред очите ми се появи „Жоайоз“, легендарният меч на Карл Велики, изложен самостоятелно в бляскава витрина. Като дете баща ми често разпалваше въображението ми, като ми разказваше части от „Песен за Ролан“, а сега, когато внезапно пред очите ми се изправи този митичен меч, и то след всичко изживяно през последните месеци, ме обхвана чувство на изненада и усещане за странно съвпадение.
Разгледах внимателно всички части на съкровището, но от мощехранителницата на светия пирон нямаше и следа.
После се опитах да събера някои сведения в библиотеката на музея. Неуспешно. Обезкуражен и потиснат се прибрах в апартамента.
Надвечер Юго си дойде от Нормандия. Мама беше предупредена и беше решила да организира същинска семейна вечеря, което не ни се беше случвало отдавна.
Храната беше чудесна. Мама беше надминала себе си — гъши дроб и печено с манатарки. Съвместният й живот с татко беше развил неимоверно кулинарните й способности. Без да сме се уговаряли предварително, брат ми и аз решихме да се пошегуваме на тази тема.
— Добре си се потрудила, мамо, чудесно си сготвила, нали, Юго?
— Наистина голяма е разликата с обичайните хамбургери!
— Неблагодарници такива! Днес съм прекарала три часа пред печката.
— Така де, понеже е необичайно, решихме да го отбележим…
— Честваме събитието!
— Като ви гледам, наистина имате вид на недохранени. Виж какви сте бледи и слаботелесни — отвърна тя с усмивка. — Вероятно майка ви не ви е давала достатъчно храна в детските ви години?