Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
Конли пипна една червена цифра. Тя изскочи уголемена и създаде нова информационна равнина, която увисна във въздуха над първите електронни таблици.
— Ау!
— Нещо като хипертекст — сви рамене Чери. — Много е спретнато, ако питате мен.
Конли и Дейли се кикотеха, докосваха напосоки цифрите по таблиците и изваждаха подробни отчети, които вече висяха от всички страни.
— Хей, ами как да се отървем от всичко това?
— Можете ли да намерите първоначалната таблица?
— Скрита е под останалите.
— Наведете се и погледнете. Вижте можете ли да стигнете до нея.
Конли се приведе и сякаш затърси нещо отдолу. Протегна ръка и като че взе нещо.
— Намерих я.
— Добре, сега виждате зелена стрелка в десния ъгъл. Докоснете я.
Конли изпълни указанието. Всички материали влетяха обратно в първоначалната електронна таблица.
— Неописуемо!
— Искам и аз — обади се Дейли.
— Не, не може. Ще го направя аз.
— Не, аз!
— Аз!
Двамата се смееха, очаровани като деца. Приближи се Блакбърн.
— Знам, че на всички е много приятно — обърна се той към Никълс, — но изоставаме от графика и може би вече е време да се върнем в заседателната зала.
— Добре — съгласи се Никълс с очевидно нежелание. После се обърна към Чери: — Сигурно ли е, че ще ни доставите едно от тези неща?
— Разчитайте на мен! — отвърна той. — Съвсем сигурно.
На връщане към заседателната зала представителите на „Конли-Уайт“ бяха доста възбудени: говореха бързо, смееха се на преживяното. Хората от „Диджи Ком“ крачеха тихо до тях, за да не развалят доброто им настроение. Именно тогава Марк Луин настигна Сандърс и му прошепна:
— Хей, защо не ми се обади снощи?
— Обадих се — учуди се Сандърс. Луин поклати глава.
— Нямаше съобщение, когато се прибрах — каза той.
— Оставих го на телефонния секретар към шест и петнайсет.
— Не съм го получил — отговори Луин, — а сутринта, когато дойдох, теб те нямаше. — Той сниши глас: — Боже! Каква каша. Дойдох на съвещанието за „Туинкъл“ без никаква представа какъв ще е подходът.
— Съжалявам — каза Сандърс. — Не знам как е станало.
— За щастие Мередит пое обсъждането — продължи Луин, — иначе направо щях да загазя. Всъщност аз… Ще поговорим после — каза той, като забеляза, че Джонсън забавя крачка, за да поговори със Сандърс, и се отдръпна
— Къде, по дяволите, беше? — попита Джонсън.
— Мислех, че съвещанието е от осем и половина
— Обадих се у вас снощи точно заради промяната в осем. Следобед трябва да хванат самолет за Остин. Затова изтеглихме всичко по-рано.
— Не са ми предали.
— Говорих с жена ти. Не ти ли предаде?
— Мислех, че е от осем и половина. Джонсън поклати глава, сякаш да сложи край на този разговор.
— Както и да е — каза тя, — на съвещанието от осем часа се наложи да възприема друг подход към „Туинкъл“ и е много важно да съгласуваме донякъде нещата в светлината на…
— Мередит! — Начело на групата, Гарвин бе обърнал поглед назад към нея. — Мередит, Джон иска да те пита нещо.
— Идвам — отговори тя, изгледа намръщено Сандърс за последен път и забърза към първите в групата
Когато се върнаха в заседателната зала, настроението беше приповдигнато. Всички продължаваха да се шегуват, докато сядаха по местата си. В началото на обсъждането Ед Никълс се обърна към Сандърс:
— Мередит ни осведоми за досегашната работа по устройството „Туинкъл“. След като дойдохте, бихме искали да чуем и вашето мнение.
Наложи се да възприема друг подход към „Туинкъл“, беше казала Мередит. Сандърс се поколеба.
— Моето мнение ли?
— Да — потвърди Никълс, — нали вие отговаряте за „Туинкъл“?
Сандърс огледа лицата около масата, които се взираха в очакване. Погледна и Джонсън, но тя беше отворила куфарчето си, ровеше в книжата и вадеше някакви издути жълти пликове.
— Добре — започна Сандърс, — направихме няколко прототипа и извършихме всички изпитания. Несъмнено прототипите работеха безупречно. Те са най-добрите устройства в света.
— Разбирам — прекъсна го Никълс. — Сега обаче сте в етапа на производството, нали?
— Точно така.
— Мисля, че е по-интересно да чуем мнението ви за производството.
Сандърс се поколеба. Какво ли им беше казала Мередит? В другия край на залата тя затвори куфарчето, сключи пръстите на двете си ръце под брадичката и се загледа в него. От изражението й Сандърс не можеше да разбере нищо.
Какво ли им беше казала?
— Господин Сандърс?
— Вижте — продължи той, — сега усвояваме производството и в хода на работата се справяме с проблемите. Обичайният начален етап на производството. Намираме се именно в него.