Разкриване

Сандърс влезе в кабинета на Блакбърн и затвори вратата. Блакбърн се изправи зад бюрото и прокара ръце по гърдите си.

— Том, радвам се, че слезе. Двамата се здрависаха набързо.

— Не се получава с Мередит — веднага заяви Сандърс, още ядосан от срещата си с нея.

— Да, зная.

— Струва ми се, че няма да се сработим. Блакбърн кимна.

— Знам. Тя вече ми каза.

— А! Какво ти каза?

— Разказа ми за вчерашната среща, Том.

Сандърс се намръщи. Не си представяше, че тя е в състояние да обсъжда срещата.

— Вчерашната ли?

— Обясни ми, че си я подложил на сексуален тормоз.

— Какво съм направил?

— Хайде, Том, не се горещи. Мередит ме увери, че няма да повдига обвинения. Можем да се оправим вътре във фирмата, без много шум. Така ще е най-добре за всички. Всъщност тъкмо разглеждах организационните схеми и…

— Чакай малко — прекъсна го Сандърс. — Тя твърди, че аз съм тормозил сексуално нея? Блакбърн се втренчи в него.

— Том! Отдавна сме приятели. Мога да те уверя, че не е задължително да правим проблем от случката. Защо да се разчу-ва из фирмата? Защо да научава жена ти? Както казах, можем да се оправим без много шум. Така че всички да са доволни.

— Чакай малко, не е вярно…

— Том, само една минута, моля те. Най-важното е да ви разделим. Така че да не си й подчинен. Мисля, че идеалният вариант за теб е повишение в друга насока.

— Какво значи това?

— Виж. Има вакантно място за заместник по техническите въпроси в поделението за клетъчни телефони в Остин. Искам да те прехвърля там. Запазваш длъжността, заплатата и привилегиите. Всичко се запазва, само че ще бъдеш в Остин и няма да имаш пряка връзка с нея. Как ти звучи?

— Остин.

— Да.

— Клетъчни телефони.

— Да. Чудесен климат, добри условия за работа… университетски град… възможност да отървеш семейството от безкрайните дъждове…

— Но „Конли“ смята да продаде завода в Остин! — възкликна Сандърс.

Блакбърн седна на стола зад бюрото.

— Нямам представа откъде си чул това, Том — спокойно отговори той. — Но изобщо не е вярно.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Повярвай ми, през ум няма да им мине да продадат завода в Остин. Защо им е, няма никакъв смисъл.

— Тогава защо правят инвентаризация на завода?

— Сигурен съм, че ще разнищят всички дейности. Виж, Том.

От „Конли“ се тревожат за приходите след сливането, а както знаеш, заводът в Остин е много рентабилен. Предоставихме им данните. Сега те ги проверяват, за да се убедят, че са верни. Но не е възможно да го продават. Производството на клетъчни телефони неизменно ще се разширява, Том. Ти го знаеш. Затова според мен свободната длъжност в Остин е отлична възможност за развитието на твоята кариера.

— Но това значи, че напускам новите изделия, нали?

— Ами да. Въпросът е да те изтеглим от това поделение.

— Тогава няма да бъда в новата фирма след обособяването й.

— Така е.

Сандърс закрачи напред-назад.

— Това е напълно неприемливо.

— Хайде да не избързваме — каза Блакбърн. — Да разгледаме всички последствия.

— Фил, не знам какво ти е казала, но…