Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
— Не зная — каза той.
— Защото в сърцето му нямало любов — обясни дъщеря му.
— Лайз, време е да спиш.
— Първо ми разкажи сън, тате.
— Добре. Над леглото ти се е надвесило красиво сребристо облаче и…
— Този сън не ми харесва, тате — намръщи се момиченцето.
— Добре. Какъв сън искаш?
— С жабока Кърмит.
— Добре. Кърмит е седнал до главата ти и ще те пази цяла нощ.
— Ти също.
— Да, аз също.
Сандърс я целуна по челото и тя се обърна с лице към стената. Когато излизаше от стаята, чу как дъщеря му шумно смуче палеца си.
Върна се в спалнята и премести папките на жена си, за да легне. — Будна ли беше? — попита Сюзан.
— Скоро ще заспи. Искаше сън. За Кърмит. Жена му кимна.
— Сега на мода е Кърмит.
Сюзан не каза нищо за тениската му. Той се пъхна под завивките и изведнъж се почувства изтощен. Отпусна се на възглавницата и затвори очи. Усети, че Сюзан събира документите от леглото, и миг по-късно тя угаси лампата.
— Ммм — промърмори жена му, — миришеш хубаво.
Сгуши се в него, притисна лице в шията му и прехвърли крак през неговия. Това беше неизменното встъпление, което винаги го притесняваше. Имаше усещането, че тежкият й крак го приковава надолу.
Тя го погали по бузата.
— Този лосион за мен ли е?
— О, Сюзан… — въздъхна Сандърс, преувеличавайки умората си.
— Защото ми действа — закиска се тя.
Под завивките сложи ръка на гърдите му, плъзна я надолу и я пъхна под тениската. Внезапно го обзе гняв. Какво й ставаше? Нямаше никакъв усет към тези неща Винаги избираше неподходящо време и място. Той се пресегна и хвана ръката й.
— Случило ли се е нещо?
— Много съм уморен, Сю.
Жена му спря.
— Лош ден, а? — съчувствено го попита тя.
— Да. Доста лош.
Тя се вдигна на лакът и се наведе над него. Погали с пръст долната му устна.
— Не искаш ли да те поразвеселя?
— Наистина не искам.
— Съвсем мъничко?
Той пак въздъхна.
— Сигурен ли си? — попита Сюзан шеговито. — Наистина, ама наистина ли?
После почна да се плъзга надолу под завивките. Сандърс протегна ръка и задържа главата й с две ръце.
— Сюзан! Моля те! Хайде. Тя се засмя.
— Само осем и половина е. Не може да си чак толкова уморен.
— Уморен съм.
— Хайде де, на бас се хващам, че не си.
— Сюзан, по дяволите! Нямам настроение.
— Добре, добре — дръпна се тя, — но не разбирам защо си сложил лосиона, щом е така.
— За Бога!
— Знаеш ли, че почти сме престанали да правим секс?
— Защото все пътуваш — изтърва се Сандърс.
— Не е вярно, че „все пътувам“.
— Няма те по няколко вечери в седмицата
— Това не значи, че „все пътувам“. И после такава ми е работата. Мислех си, че ще ме подкрепяш.
— Подкрепям те.
— Да се оплакваш не значи да подкрепяш.
— Слушай, за Бога — каза той, — прибирам се рано винаги когато си извън града, храня децата, грижа се за всичко, така че да не се тревожиш…
— Понякога — отбеляза Сюзан, — а понякога ти оставаш до късно в службата, а децата стоят с Консуела чак до…
— Е, и аз имам работа…
— Затова не ми дрънкай „грижа се за всичко“ — ядоса се тя. — Отсъстваш от къщи почти колкото мен. Аз работя на две места, а ти си правиш каквото поискаш като всеки друг шибан мъж на тоя свят.
— Сюзан…
— Господи, връщаш се рано от дъжд на вятър и се държиш като някакъв мъченик. — Тя седна в леглото и запали нощната лампа — Всички жени, които познавам, работят повече от който и да е мъж.
— Сюзан, не искам да се разправяме.
— Разбира се, изкарай мен виновна Аз създавам проблеми. Проклети мъже.
Сандърс беше уморен, но от гнева усети прилив на енергия. Изведнъж се почувства силен, стана от леглото и започна да крачи из стаята
— Какво общо има това, че съм мъж? Пак ли ще слушам колко си потисната?
— Виж какво — не се предаваше тя. — Жените са потиснати. Това е факт.
— Така ли? И как си потисната? Не си изпрала едно пране. Не си сготвила едно ядене. Не си помела един под. Все някой друг го прави вместо теб. Има хора да ти вършат цялата работа. Друг води децата на училище, друг ги взема. Ти си съдружник в адвокатска кантора, за Бога. Потисната си колкото Лиона Хелмсли.
Сюзан го гледаше изумено. Той знаеше защо: досега много пъти жена му бе държала своята реч колко е потисната, но Том никога не й бе противоречил. С времето това повторение се превърна в нещо като навик на семейството. Сега обаче той възразяваше. Променяше правилата.
— Не мога да повярвам. Мислех, че си по-различен. — Сюзан присви очи и му хвърли изпитателен адвокатски поглед. — И то само защото на твоето място са назначили жена, нали?