Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
В последния момент го спаси мобифонът, който иззвъня в джоба му. Сандърс се извърна, за да говори спокойно.
— Шибана работа, Томи. — Обаждаше се Еди Ларсън от Остин.
— Какво става, Еди?
— Нали знаеш за ревизора, пратен от Кюпъртино? Е, слушай сега: в момента са цели осем. Независима счетоводна фирма „Дженкинс, Маккей“ от Далас. Ровят се в книгите като хлебарки. Абсолютно във всичко — приходи, разходи, активи и пасиви, годишни отчети, всичко. Проверяват всяка година от осемдесет и девета насам.
— Така ли? И ви пречат?
— Честна дума. Момичетата няма къде да седнат, за да вдигат телефона. Отгоре на всичко до деветдесет и първа отчетите са на съхранение другаде. Тук ги държим на фиш, но ревизорите настояват за оригиналите. Искат проклетите документи. Гледат ни подозрително като параноици, когато ни нареждат да тичаме насам-натам. Държат се с нас като с крадци или мошеници, които гледат да намажат от суматохата. Обидно е.
— Чакай малко — прекъсна го Сандърс. — Правете каквото ви помолят.
— Знаеш ли какво ме притеснява — продължи Еди, — днес следобед ще дойдат още седем. Защото освен всичко правят пълна инвентаризация на завода. Нищо не пропускат: от мебелите в кабинетите до въздушните клапани и машините за запечатване на опаковките на производствената линия. Сега тук се върти един от тях, обикаля из цеха, спира на всяко работно място и пита: „Как се казва това? Как се пише думата? Кой го произвежда? Какъв модел е? Откога е в експлоатация? Къде е отпечатан серийният номер?“ Мен ако питаш, най-добре да спрем до довечера.
Сандърс се намръщи.
— Инвентаризация ли казваш?
— Така го наричат. Но аз изобщо не съм чувал за подобна инвентаризация. Работили са в „Тексас Инструмънтс“ или кой знае къде и едно им признавам: знаят си работата. Сутринта идва при мен един от хората на „Дженкинс“ и пита какво е стъклото на осветителните тела. Аз решавам, че ме будалка, а той сам си отговаря: „Да, «Корнинг» двеста четирийсет и седем или двеста четирийсет и седем черта девет.“ Или нещо подобно. Имало различни кидове ултравиолетови стъкла, защото ултравиолетовите лъчи можели да повредят чиповете в производството. За пръв път чувам, че чиповете се влияят от ултравиолетово излъчване. „Да, да — разправя ми онзи приятел, — ще загазите, ако СДГ са над двеста и двайсет.“ И знаеш ли какво значи СДГ? Слънчеви дни годишно, моля ти се!
Сандърс не слушаше внимателно. Мислеше каква ли е била целта на една инвентаризация на завода по поръчка на Гарвин или на хората от „Конли-Уайт“. Обикновено тя означаваше подготовка за продажба, при която трябва да се установи бракът при предаването на активите и…
— Том, чуваш ли ме?
— Да, да.
— Та му казвам, че нямам представа от тези неща. От ултравиолетовото излъчване и чиповете, да. От години монтираме чипове в телефоните и досега не е имало никакви проблеми. Тогава онзи ми обяснява: „О, не става дума за монтирането. Ултравиолетовите лъчи имат значение, ако произвеждате чипове.“ Аз му разправям, че не произвеждаме. А той вика: „Знам.“ И затова се чудя какво го интересува стъклото. Томи? Слушаш ли? Каква е тая работа? — горещеше се Ларсън. — Още днес навсякъде ще плъзнат петнайсетина души. Само не ми казвай, че е рутинна проверка.
— Не, май не е.
— Струва ми се, че се канят да продадат завода на някой, който произвежда чипове. И това не сме ние.
— Съгласен съм. Така излиза.
— По дяволите! — възкликна Еди. — Останах с впечатление, че според теб това няма да се случи. Том, хората се тревожат. Аз също.
— Разбирам.
— Непрекъснато ме питат. Някои току-що са купили къща, други очакват дете и искат да са наясно. Какво да им отговарям?
— Еди, нямам никакви сведения.
— Божичко, Том, та нали ти си шефът!
— Знам. Нека проверя какво са правили счетоводителите в Корк. Бяха там миналата седмица.
— Преди час вече говорих с Колин. От Оперативния отдел пристигнали двама души. Само за един ден. Били много учтиви. Не като тези тук.
— Без никаква инвентаризация?
— Без инвентаризация.
— Добре — въздъхна Сандърс. — Чакай да проверя.
— Томи — допълни Еди, — честно казано, притеснявам се, че вече не си в течение.
— Аз също — отвърна Сандърс, — аз също.
Затвори телефонната слушалка. Натисна бутоните К-А-П, за да се свърже със Стефани Каплан. Тя би трябвало да знае какво става в Остин и Сандърс вярваше, че ще сподели с него. Но секретарката й каза, че до обяд Каплан е вън от службата. Той се обади на Мери-Ан, но и нея я нямаше. После набра телефона на хотел „Четири сезона“ и потърси Макс Дорфман. Телефонистката му съобщи, че линията дава заето. Сандърс си помисли, че трябва да се срещне с Макс през деня. Защото, ако Еди се окажеше прав, Сандърс бе излязъл от вътрешния кръг. А това не вещаеше нищо добро.